Джефри Арчър - Професионалистът

В същото време митническите служители стигнаха до заключение, че документите от моргата са в ред. Единият каза:

— Е, добре. Вдигни капаците.

Те внимателно провериха съдържанието на ковчезите, дрехите, джобовете, надникнаха дори в устата на труповете. Накрая поставиха печат на документите. Капаците бяха върнати на място, а хората в бели комбинезони понесоха един по един ковчезите по рампата и ги наредиха в самолета.

Докато старата тойота минаваше край църквата „Исус Спасител“, рампата се дръпна от боинга. Тойотата се насочи нагоре по хълма, а при „Дент плейс“ зави наляво.

Лекар проверяваше трите тела в самолета, а в същото време шофьорът влезе в къщата. Той се затича през голямата дневна, влезе в спалнята и отвори едно от трите чекмеджета на шкафа до леглото. Рови дълго сред ризи и други вещи и най-накрая измъкна кафяв плик, на който пишеше: „Да не се отваря преди 17 декември“. Бутна плика в джоба си. От надстройката на гардероба взе два куфара и бързо започна да тъпче дрехи в тях. След това извади от комбинезона си малък пакет, обвит с целофан, който постави в несесера за козметика. И него захвърли в куфара. Преди да излезе от къщата, той запали крушката в банята, след това друга в дъното на стълбището и накрая включи телевизора в кухнята, използвайки дистанционното. Нарочно усили звука.

Остави куфарите до задната врата, върна се в тойотата и отново активира устройството за проследяване.

Служителите на ЦРУ за втори път обикаляха паркинга на университета, когато на екрана се появи сигнал. Шофьорът зави и бързо се насочи към дома на Фицджералд.

Човекът с бейзболната шапка, на която пишеше „Тойота“, се върна зад къщата, взе куфарите и излезе от задната врата. Забеляза такси пред „Тюдър плейс“ и скочи вътре, тъкмо когато двамата агенти наближиха къщата откъм „Ейвън плейс“. Младият агент с облекчение съобщи, че тойотата е на обичайното си място, и от къщата долитаха шумове и говор от телевизора в кухнята. Не, в момента не можеше да даде обяснения защо устройството за следене не е работило близо час.

Шофьорът не обърна глава да види кой се качва в таксито. Но затова пък много добре разбра къде да закара господин Фицджералд и неговите куфари.

— Да не искаш да ми кажеш, че тримата са потънали вдън земя? — гневно запита Декстър.

— Така изглежда — смирено отговори Гутенбърг. — Операцията е изпълнена така професионално, че ако нямах достоверни сведения за смъртта на Конър Фицджералд, бих се заклел, че е негово дело.

— Но ние сме сигурни, че той е мъртъв, нали? Кой може да е бил в такъв случай?

— Бас държа, това е почеркът на Джаксън — заяви заместник-директорът.

— Ако той е стъпил на американска земя, госпожа Фицджералд ще научи, че съпругът й е мъртъв. Тогава можем да очакваме нейната видеокасета да бъде излъчена в първите новини тази вечер.

Гутенбърг се изсмя със задоволство.

— Няма да стане — възрази той и побутна малък пакет към шефката си. — Един от агентите ми намери лентата миналата вечер, само минути преди да затворят университетската видеотека.

— Това е добре — призна Декстър и разтвори пакета. — Но какво ще спре Джаксън да разкаже на Лойд кой точно е погребан в „Разпятието“?

Гутенбърг вдигна рамене:

— Нека разкаже, за какво му е притрябвала на Лоурънс тази информация? Едва ли ще телефонира на Жеримски, само дни преди официалната му визита във Вашингтон, за да му каже, че човекът, когото са обесили, уличен като негов атентатор, не е южноафрикански терорист, нает от мафията, а агент на ЦРУ, изпълняващ заповеди директно от Белия Дом.

— Може би си прав — съгласи се Декстър. — Но докато Джаксън, съпругата и дъщерята на Фицджералд са на свобода, проблемът си остава. Ето защо възложи на най-добрите ни агенти да ги открият. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Не ме интересува кои агенти ще подбереш, в кой сектор работят те или под чие разпореждане са. Ако Лоурънс научи какво точно е станало в Санкт Петербург, той ще има пълно основание да поиска нечия оставка.

Гутенбърг мълчеше, което беше непривично за него.

— И тъй като под всеки документ, свързан със случая, се мъдри твоят подпис — продължи Декстър, — какво, за бога, бих могла да направя? Естествено, ще трябва да те уволня.

Дребни капчици пот избиха по челото на Гутенбърг.

На Стюарт му се струваше, че сънува лош сън. Той се опита да си спомни какво стана. Майката на Тара ги беше взела от летището и караше към Вашингтон. Бяха ги спрели пътни полицаи. Заповядаха му да отвори прозореца. А после…