Джефри Арчър - Професионалистът

Меги пак се усмихна, щом в залата се появи първият пътник — един мъж с бейзболна шапка на „49-те“. След десет минути на изхода се появиха Тара и Стюарт. Дъщеря й изглеждаше много щастлива. Меги не я помнеше такава. В мига, в който Стюарт я видя, той я дари с широка усмивка — същата, която помнеше от ваканцията в Австралия.

Меги ги прегърна. Пое един от куфарите на Тара и ги поведе към главния изход.

Един от мъжете, които я следяха, вече чакаше на паркинга, заел пасажерското място в транспортьор марка „Тойота“, натоварен с единадесет нови коли. Другите двама тичешком пресичаха паркинга.

Меги, Тара и Стюарт се озоваха навън, под поривите на хладния утринен ветрец, и се запътиха към колата на Меги.

— Майко — шеговито започна Тара, — не ли време да смениш този куп железа с нещо по-модерно? Когато я купи, още учех в гимназията, и отгоре на това беше на старо.

— Чети „Кънсюмър рипортс“, ще се убедиш, че тойота е най-сигурната кола на шосето — поучително заяви Меги.

— Няма кола на тринадесет години, която да е сигурна по шосетата — отвърна Тара.

— Както и да е — продължи Меги, без да обръща внимание на подигравките на дъщеря си, — баща ти е на мнение, че трябва да я задържим, поне докато го назначат на новото място. Тогава ще ползва кола на фирмата.

Споменаването на Конър накара всички да замълчат неловко.

— Лично аз очаквам с нетърпение отново да видя съпруга ви, госпожо Фицджералд — мило отбеляза Стюарт, настанявайки се на задната седалка.

На Меги й се искаше да каже нещо от рода на: „И аз горя…“, но вместо това каза:

— Значи това е първото ти идване в Америка?

— Да — отговори Стюарт. — Освен това вече съм убеден, че няма никога да се върна в Австралия.

— Да, но в Щатите има вече доста нахакани адвокати и само ти липсваш — намеси се Тара, докато чакаха на опашката да платят таксата за паркинга.

Меги непрекъснато се усмихваше, скоро не се бе чувствала толкова щастлива.

— Стюарт, кога трябва да си обратно в Сидни?

— Мамо, ако намекваш, че вече ти омръзнахме, можем просто да се върнем, хващайки първия самолет за Австралия — закачливо се обади Тара.

— Не, не… Не, нямах това предвид, аз само…

Тара изрече през смях:

— А, да. Зная, че планираш нещата с години напред. Стюарт, ако майка ми имаше възможност, тя би увещавала студентите да се записват в университета в Джорджтаун още от детската градина.

— Защо ли не съм планирала и себе си — поде шегата Меги.

— До пети януари мога да отсъствам от кантората — съобщи Стюарт. — Дано ме изтърпите дотогава.

— Аз няма да й оставя друг избор, Стюарт — възкликна Тара и притисна ръката му.

Меги подаде десетдоларова банкнота на служителя в паркинга, след което потегли към магистралата. Тя погледна към огледалото за обратно виждане, но не забеляза безличния син форд, движещ се на сто метра зад нея, с приблизително същата скорост. Човекът, седнал до шофьора, вече уведомяваше шефовете в Лангли, че обектът е напуснал „Кърбсайд“ точно в седем и четиридесет и три и се насочва към Вашингтон, заедно с двата пакета.

— Хареса ли ти Сан Франциско, Стюарт?

— Много — отговори той. — На връщане ще прекараме още няколко дни там.

Меги пак погледна в огледалото. Съзря патрулна кола с инициалите на щата „Вирджиния“, чиито светлини проблясваха.

— Не ме следва, нали? Сигурна съм, че не превиших скоростта — неспокойно промълви Меги, но за всеки случай погледна километража.

— Мамо, тази кола е една антика и трябваше отдавна да е отишла за претопяване. Кой знае какво й е станало. Може да има проблем в светлините на стоповете или гумите да не са се харесали на ченгето. Защо просто не отбиеш.

Тара се извърна и погледна през задното стъкло.

— А когато дойде ченгето, не забравяй да го дариш с ослепителната си ирландска усмивка — инструктира Тара майка си.

Меги спря. В този момент синият форд се бе преустроил в централното платно.

„Мамка му!“, изруга шофьорът, когато видя обектът да спира.

Меги свали прозореца, защото двама полицаи бяха слезли от патрулната кола и се приближаваха. Първият се усмихна и каза вежливо:

— Моля, вашето свидетелство за правоуправление, госпожо.

— Разбира се, господине — отвърна Меги също с усмивка.

Тя се пресегна, отвори чантата си и започна да тършува в нея. Вторият полицай даде знак на Стюарт и той да свали стъклото на своя прозорец. На младежа тази заповед му се стори странна, тъй като не той шофираше, но след като се намираше в чужда държава, реши да изпълни разпореждането. Стюарт тъкмо смъкна стъклото и Меги намери шофьорската си книжка. Докато тя се обръщаше да я подаде, вторият полицай извади пистолет и стреля три пъти във вътрешността на колата.