Джефри Арчър - Професионалистът

Началникът на полицията пробяга бързо през чакълената настилка на двора до една кола в противоположния му край. Конър се канеше да отвори задната врата, но Болченков властно му кимна към седалката на шофьора. Конър зае мястото зад волана.

— Карай до портите, след това спри — му нареди шефът, влизайки в колата.

Конър подкара на първа скорост, бавно премина през двора и спря пред двамата пазачи на изхода. Единият козирува на Болченков и незабавно започна да оглежда шасито на колата, другият погледна през задното стъкло и провери багажника.

Началникът се наведе към Конър и придърпа надолу ръкава над лявата му китка. Когато пазачите приключиха с огледа, те се върнаха на поста си и пак козируваха на Болченков. Въобще не погледнаха шофьора. Голямата дървена греда, залостваща вратата, бе вдигната и портите се разтвориха.

— Хайде, давай — заповяда Болченков, стреснат от появата на момче, което тичаше през двора, сякаш имаше да казва нещо важно.

— Накъде? — прошепна Конър.

— Надясно.

Конър даде газ и колата се плъзна покрай Нева, към центъра на града. Наблизо нямаше други коли.

— Пресечи следващия мост — изкомандва Болченков — и завий по първата пряка вляво.

Когато вече имаше възможност да погледне към стените на затвора от отвъдния бряг на реката, Конър видя, че полицията се опитва да привлече още хора, които да присъстват на неговата екзекуция. Как ли щеше да се оправи с бягството му началникът на полицията?

Колата измина още неколкостотин метра, преди Болченков да му извика:

— Спри тук!

Конър намали и спря зад голямо бяло БМВ, задната врата на което беше отворена.

— Тук ще се разделим, господин Фицджералд — отсече Болченков. — Да се надяваме, че никога няма да се срещнем.

Конър кимна в знак на съгласие. Когато излизаше от колата, началникът добави:

— Късметлия си, че имаш толкова добър приятел.

Трябваше да мине доста време, преди Конър да осъзнае какво му е казал Болченков.

— Насочете се към изход 11, господин Джаксън. След малко ще ви повикат да се качите в самолета.

Конър благодари и взе бордовата си карта. Тръгна бавно към посочения изход, надявайки се, че служителят няма да проверява внимателно паспорта му. Макар че на мястото на снимката на Крис се мъдреше собствената му фотография, а те си приличаха, това не го успокояваше особено, защото Крис беше с три години по-възрастен, около педя по-нисък и беше плешив, а не ниско подстриган. Ако от паспортния контрол му кажеха да си свали шапката, едва ли щяха да харесат завехналите рани по бръснатата му глава, наподобяващи белега на темето на Горбачов. В Калифорния беше друго — там вероятно щяха да решат, че е член на някаква секта.

Паспорта подаде с дясната си ръка. Ако беше сторил това с лявата, рискуваше ръкавът да се вдигне и полицаите да видят затворническия номер, татуиран на китката му. В Америка непременно трябваше да си купи часовник с широка каишка.

Чиновникът само погледна паспорта и го пусна напред. Новият му куфар, съдържащ само комплект долни дрехи и гъба за измиване, мина безпроблемно през митническия контрол. Той го взе и се запъти към изход 11, където седна в далечния ъгъл на чакалнята.

Двадесет и четири часа след бягството си от затвора, Конър все още беше напрегнат.

„Първо повикване за полет номер 821 на Финландски въздушни линии за Франкфурт“, съобщи глас по уредбата.

Конър седеше скован. Ако бе научил по-рано, никога нямаше да позволи Крис да заеме мястото му. Опита се да си припомни фактите от момента, в който се бяха разделили с Болченков, досега.

Слезе от полицейската кола и се затича към паркираното БМВ. Настани се на задната седалка на колата, до един блед и слаб млад мъж, облечен с дълго черно кашмирено палто. В това време Болченков вече бе тръгнал обратно към „Разпятието“. Никой в колата не проговори — нито той, нито двамата мъже на предните седалки, облечени в полицейска униформа като него.

БМВ-то се движеше безпрепятствено по пустото шосе и бързо се отдалечаваше от града. След като излязоха на магистралата, шофьорът пренебрегна ограничението за скоростта. Когато часовникът на таблото светна 8:00, Конър забеляза надписа на една табела: „Финландия — 150 км“.

Табелките показваха все по-малко километри: сто, петдесет, тридесет, двадесет, десет до границата с Финландия. Конър вече започваше да се чуди как щяха да обяснят на граничарите присъствието на руски униформен полицай. Не се наложи да чака обяснения. Когато БМВ-то спря на триста метра от граничната бразда между двете държави, шофьорът светна четири пъти с фаровете. Бариерата на границата веднага се вдигна и те влязоха във Финландия, без дори да намалят скоростта си, прекосявайки остатъка от руската територия с голяма бързина. Конър намери сили да се възхити от ефективните действия на руската мафия.