Джефри Арчър - Професионалистът

Миг след това някаква ръка го потупа по рамото. Момчето вдигна поглед и видя шефа на полицията. Свестен човек, както някога бе казал на Джаксън.

— Добре ли го познаваше? — попита Болченков.

— Да, господине — отвърна Сергей. — Беше мой партньор.

Началникът кимна.

— Познавах мъжа, за когото пожертва живота си — изрече той. — Ще ми се да имах такъв приятел.

— Госпожа Фицджералд едва ли е толкова умна, колкото си мисли — заяви Гутенбърг.

— Аматьорите обикновено се надценяват — отбеляза Хелън Декстър. — Мога ли да смятам, че си се добрал до видеоматериала?

— Не — отвърна Гутенбърг. — Но струва ми се, се досещам къде се намира. Скоро ще го зная със сигурност.

— Стига с тези номера — смъмри го Декстър, — и да си дойдем на думата. Няма защо да ми доказваш колко си умен.

Гутенбърг си знаеше, че това е най-любезният комплимент, който шефката можеше да му отправи.

— Госпожа Фицджералд няма представа, че офисът и апартаментът й се подслушват от месец, нито, че сме пуснали агенти по петите й, откакто мъжът й излетя от Дълес преди три седмици.

— Какво успяхте да разберете?

— Ако се разгледат поотделно получените данни, едва ли може да се научи много. Но ако се сглобят заедно, картината се оформя.

Той плъзна папката и магнетофона към Декстър, но тя не им обърна внимание. Изглежда, че започваше да се изнервя.

— Не ми изглежда убедително. — В тона й прозвуча съмнение.

— Докато госпожа Фицджералд обядваше с Джоан Бенет в кафе „Милано“, те не си говореха за нищо съществено, но преди да си тръгне, тя зададе въпрос на Бенет.

— Какъв въпрос?

— По-добре го чуйте.

Заместник-директорът натисна бутона на магнетофона и се облегна назад.

„И за мен. Черно, без захар“, прозвуча от апарата. Чуха се стъпки на отдалечаващ се човек.

„Джоан, никога преди не съм те молила да нарушаваш обещанията си, но наистина има нещо, което трябва да зная.“

„Бих искала да ти помогна, но вече ти обясних, че що се отнася до Конър, знам толкова, колкото и ти.“

„Тогава назови някого, който знае повече.“

Последва дълга пауза, след което Джоан каза: „Защо не прегледаш списъка на гостите за прощалното тържество на Конър?“.

„Крис Джаксън?“

„Не. За нещастие, той не работи вече в компанията.“

Последва друга дълга пауза.

„Ах, да… онзи малък хитрец, който си отиде, без да ни каже довиждане? Който каза, че работи в отдел «Щети»?“

Гутенбърг изключи магнетофона.

— Защо въобще си отишъл на това парти? — сряза го Декстър.

— Защото ми възложихте да разбера дали Фицджералд е намерил добра работа, която да го задържи във Вашингтон. Нали си спомняте, че дъщеря му ни даде информация, в резултат на което успяхме да убедим Томпсън, че не е много разумно да го ангажира. Сигурен съм, че помните тези обстоятелства.

Декстър се намръщи.

— Какво се случи, след като госпожа Фицджералд си тръгна от кафе „Милано“?

— Когато онази вечер тя се прибра у дома, набра няколко телефонни номера — от офиса си тя почти не говори. Да не забравя, свърза се с Крис Джаксън по мобифона му.

— Защо ще го прави, нали й беше известно, че той не е вече в компанията?

— Те се познават отдавна. Двамата с Фицджералд са служили заедно във Виетнам. Именно Джаксън е препоръчал Фицджералд за почетен медал и точно той го е назначил за специален офицер под прикритие.

— Джаксън ли й каза за теб? — изненада се Декстър.

— Не, нямаше възможност — отвърна Гутенбърг. — Вижте, ние блокирахме мобифона му, щом се убедихме, че се намира в Русия. Но въпреки това имаме възможност да проследим кой се е опитвал да се свърже с него и на кого той се е обаждал.

— Значи все пак разбра на кого докладва той?

— От момента на приземяването си в Русия, Джаксън е набирал само един номер. Изглежда е рискувал, защото е било спешно.

— На кого се обади? — нетърпеливо попита Декстър.

— На нерегистриран номер в Белия дом.

Декстър го погледна втренчено.

— Без съмнение на нашия приятел господин Лойд? — стресна се тя.

— Мисля, че да — отвърна Гутенбърг.

— Госпожа Фицджералд знае ли, че Джаксън контактува директно с Белия дом?

— Едва ли — отвърна Гутенбърг. — В противен случай, вероятно тя самата би се обадила там още преди време.

Декстър кимна.

— Тогава се налага да вземем мерки тя никога да не узнае за това.

Гутенбърг остана безстрастен.

— Тъй вярно. Обаче как да стане, без да имам в ръцете си видеоматериала.