Джефри Арчър - Професионалистът

Двамата светкавично се върнаха в патрулната кола. Докато единият я вля в трафика на магистралата, другият се обади по мобифона на човека, седнал на пасажерското място в синия транспортьор, и съобщи:

— Имаме повреда в колата и ни е нужна незабавна помощ.

Малко след като патрулната кола изфуча напред, транспортьорът, с единадесет нови тойоти, закова спирачки пред неподвижната кола. Човекът, седнал до шофьора, с бейзболна шапка с емблемата на „Тойота“ и сини работни дрехи, изскочи от кабината и се затича към спрялата кола. Той отвори предната врата, внимателно повдигна мъртвата Меги и я постави на съседната седалка, след това дръпна лоста за предния капак. После се наведе към проснатия възнак Стюарт, взе портфейла и паспорта от джоба на якето му и сложи на тяхно място друг паспорт и тънка книжка.

Човекът, който седеше зад волана на транспортьора, вдигна капака на старата тойота и се наведе над мотора. Бързо свали сигналното устройство, с което бяха следили Меги, след което тръшна капака. Колегата му вече бе застанал зад волана на колата. Той запали мотора, включи на първа скорост и бавно се качи върху платформата на транспортьора, заемайки празното място за дванадесета кола. След това изключи мотора, издърпа ръчната спирачка, подпря гумите на колата и пак се върна при шофьора в кабината. Цялата операция двамата извършиха за по-малко от три минути.

Транспортьорът продължи пътя си към Вашингтон, но след известно време той пое по отбивката за товарни коли, която водеше към багажното отделение на летището.

Агентите на ЦРУ в синия форд бяха излезли от магистралата още на първия разклон, след което се включиха в трафика към Вашингтон.

— А бе, онази май малко беше нарушила правилата — казваше шофьорът на спътника си. — Нищо чудно, с тази стара кола.

Другият доста се учуди, когато откри, че старата тойота вече не дава сигнал на монитора.

— Сигурно са път за Джорджтаун — предположи той. — Трябва да се обадим в Лангли, щом отново ги открием.

Докато двамата агенти пътуваха към Вашингтон, транспортьорът с товара си от дванадесет тойоти зави наляво по товарната алея на Дълес, където пътен знак с крещящи букви предупреждаваше: САМО ЗА ТОВАРНИ КОЛИ. След неколкостотин метра шосето се извиваше надясно, и транспортьорът мина през висока порта от бодлива тел, която двама работници от летището в работни комбинезони държаха широко отворена. Колата пое по изоставена писта към изолиран хангар. Самотна фигура им сигнализираше, сякаш този транспортьор беше току-що приземил се самолет.

Шофьорът на транспортьора закова спирачки в близост до микробус без отличителни знаци. Седем мъже в бели работни комбинезони бързо изскочиха от микробуса. Единият развърза веригата, с която старата тойота на Меги беше прикрепена към транспортьора. Друг седна на волана на колата, включи на първа скорост и излетя през входа на хангара, като че беше карал точно тази кола цял живот. В това време трите трупа се поставяха в предварително приготвени ковчези. Единият от мъжете в работно облекло разпореди:

— Не поставяйте капаците, преди да стигнете до самолета.

— Дадено, шефе — се чу отговорът им.

— След като товарното помещение се затвори, затворете и ковчезите.

Друг от мъжете кимна, а транспортьорът излезе от хангара на заден ход и пое по предишния маршрут, излизайки от преграденото място. Когато шофьорът достигна магистралата, зави наляво и се насочи към Лизбърг, където имаше поръчка на местен дилър да достави единадесет нови тойоти. През тези шест часа „извънреден труд“ той беше заработил достатъчно пари, за да купи една от тях.

Опасаната с бодлива тел врата вече беше заключена и залостена, а микробусът излезе от хангара и бавно се насочи към товарните рампи. Шофьорът премина край редици от товарни коли, след което спря зад един Боинг 747 на „Еър транспорт интернешънъл“. Товарното му отделение беше отворено и двама служители на митническите служби чакаха отстрани да проверят товара. Бяха започнали да гледат документацията, точно когато двамата агенти на ЦРУ пристигнаха на „Ейвън плейс“ №1648. След като огледаха района внимателно, агентите докладваха в Лангли, че нито колата, нито трите пакета са налице.

Старата тойота слезе от път 66 и се вля в магистралата за Вашингтон. Шофьорът натисна здраво газта и запраши към града. В слушалките той дочу инструкциите, дадени на двамата агенти във форда. Те трябваше да проверят кабинета на госпожа Фицджералд, да видят дали колата е на обичайното си място, паркирана зад сградата, наречена „Приемната“.