Джефри Арчър - Професионалистът

Той се огледа. Пак беше в самолет, но за къде пътуваше? Главата на Тара се облягаше на рамото му. От другата й страна дълбоко спеше нейната майка. Останалите седалки бяха празни. Помъчи се да мисли като адвокат, който проучва дело. Двамата с Тара бяха кацнали в Дълес. Меги ги посрещна на летището…

Появата на добре облечен мъж на средна възраст го разсея. Мъжът се наведе и провери пулса му.

— Къде отиваме? — попита шепнешком Стюарт, но лекарят не отговори.

Прегледа Меги и Тара набързо, както беше сторил и с него. След това отново се скри в предната част на самолета.

Стюарт разкопча колана на седалката, но нямаше сили да стане. Тара се раздвижи. Меги спеше дълбоко. Той провери джобовете си. Бяха взели портфейла му, както и паспорта. Отчаяно се опита да разбере защо. За какво бяха притрябвали на някого неколкостотин долара, малко кредитни карти и един австралийски паспорт? Каква беше тази книжка с поеми на Йейтс в джоба му? Преди да се запознае с Тара никога не беше чел този поет, но след завръщането й в Станфорд беше станал негов почитател. Заглавието на първото стихотворение гласеше: „Диалог между същността и душата“. Стихът: „Бих бил щастлив живота си отново и отново да живея…“ беше подчертан. Той разлисти страниците и видя, че навсякъде имаше бележки.

Докато се чудеше какво може да означава това, един едър и груб на вид мъж се надвеси над него заплашително. Без да каже нищо, той изтръгна книжката от ръцете на Стюарт и се върна в пилотската кабина.

Тара докосна ръката му. Той бързо се извърна към нея и прошепна:

— Нито дума.

Тя погледна към майка си, която спеше дълбоко — навярно сънуваше хубав сън.

След като Конър остави куфарите в багажното на самолета и се увери, че тримата му близки бяха невредими, той слезе от самолета и се качи в едно БМВ, чийто мотор работеше.

— Ние изпълняваме нашата част от сделката — подчерта Алексей Романов, седнал в колата до него.

Конър кимна с разбиране. БМВ-то излезе от опасаното с бодлива тел място и се насочи към международното летище във Вашингтон.

Във Франкфурт агентите на ЦРУ за малко не го забелязаха, защото Романов и двамата му телохранители така биеха на очи, сякаш бяха написали на челата си кои са. Тогава Конър осъзна, че ако наистина желае да скрие Меги и Тара, трябва да проведе операцията сам. Романов прие, едва след като му припомни за клаузата в договора, одобрена от баща му. Сега Конър можеше само да се надява, че Стюарт ще бъде толкова съобразителен, колкото се бе показал на плажа в Австралия.

Горещо се молеше младежът да прочете подчертаните в книжката фрази.

БМВ-то спря пред ВИП-а за заминаващи. Конър излезе пръв, Романов вървеше на крачка зад него. Към тях се присъединиха и другите двама. Конър спокойно се отправи към билетното гише. Трябваше да се увери, че му вярват, преди да направи следващия си ход.

Човекът зад гишето на „Американ еърлайнс“ се обърна към него:

— Съжалявам, господин Редфорд, но полет 383 за Далас закъснява с няколко минути. Надяваме се по пътя да навакса. Придвижете се към изход 32.

Конър тръгна към чакалнята с вид на човек, който се шляе. Когато забеляза телефоните, спря. Влезе в средната кабина, другите две бяха заети. Романов и придружителите му го следваха на няколко крачки с отегчен вид. Конър им се усмихна мило, след което постави международната фонокарта на Стюарт в прореза и набра един номер.

Телефонът звъня известно време, преди отсреща да отговорят.

— Моля?

— Конър е.

Настъпи неловка тишина.

— Аз пък си мислех, че само Исус възкръсва от мъртвите — изрече най-накрая Карл.

— Така е, аз само за кратко бях в чистилището, но успях да се измъкна — обясни Конър.

— Е, приятелю, радвам се, че си жив. Какво мога да направя за теб?

— Първо, що се отнася до интересите на компанията, не се предвижда повторно идване.

— Разбрано — съгласи се незабавно Карл.

Конър тъкмо отговаряше на последния въпрос на Карл, когато чу последното повикване за полет 383. Той остави слушалката, отново се усмихна на Романов и енергично се запъти към изход 32.

Когато най-накрая и Меги отвори очи, Стюарт се наведе към нея и тихо я предупреди да не казва нищо, докато не се събуди напълно. След няколко минути се появи една стюардеса и ги помоли да отворят масичките си за подносите с храната. Изборът от ястия беше огромен, сякаш пътуваха в първа класа.

Докато съзерцаваше сервираната риба, Стюарт прошепна на Меги и Тара: