Джефри Арчър - Професионалистът

От базата „Ендрюс“ двамата президенти щяха да отлетят с хеликоптер до Белия дом, там щяха да проведат частен разговор, който да продължат по време на обяда. След това Жеримски щеше да посети руското посолство, преди отново да се върне в Белия дом същата вечер за официалния прием в негова чест.

На следващата сутрин щеше да замине за Ню Йорк да държи реч пред ООН. Предвиден бе обяд с държавния секретар и посещение в музея „Метрополитън“ следобед. Конър се изсмя на глас, когато сутринта прочете в рубриката „Стил“ на „Поуст“, че Том Лоурънс бил осведомен за голямата любов на госта си към изкуството. Пишеха, че по време на президентската си кампания Жеримски е намерил време да посети не само Болшой театър, но и музея „Пушкин“ и Ермитажа.

В четвъртък вечерта руският президент се връщаше във Вашингтон и щеше да има време колкото да отскочи до посолството, за да облече фрак преди спектакъла „Лебедово езеро“ — изпълнение на Вашингтонския балет в Центъра „Кенеди“. В „Поуст“ тактично напомняха на читателите, че половината от кордебалета са руски емигранти.

В петък сутринта се предвиждаха продължителни разговори в Белия дом, последвани от обяд в Държавния департамент. Следобед Жеримски щеше да изнесе реч на общата сесия на Конгреса, която щеше да е кулминацията в четиридневната му визита. Лоурънс се надяваше законодателите да се убедят, че руският лидер е мирен човек, и да се съгласят да подкрепят законопроекта за разоръжаването. Уводна статия в „Ню Йорк Таймс“ предупреждаваше, че по този повод Жеримски може да изложи защитната стратегия на Русия за следващото десетилетие. Специалният кореспондент на вестника се бе свързал с пресцентъра на руското посолство, но бе лаконично информиран, че речта няма да се раздава предварително.

Вечерта Жеримски щеше да е почетен гост на Руско-американския бизнесцентър. Копия от речта, която щеше да произнесе, вече бяха разпространени без никакви задръжки от страна на посолството. Конър я бе прочел и знаеше, че никой уважаващ себе си журналист не би си дал труда да отпечата и дума от нея.

В събота Жеримски и Том Лоурънс щяха да отидат до стадион „Куке“ в Мериленд, за да гледат футболния мач между вашингтонския „Редскинс“ и „Грийн Бей Пакърс“ — отборът, който Лоурънс, избран на времето за сенатор от Уисконсин, бе поддържал през целия си живот.

Вечерта Жеримски щеше да е домакин на вечерята в руското посолство, за да върне гостоприемството на онези, чийто гост бе по време на визитата си.

На следващата сутрин той щеше да отлети обратно за Москва. Естествено, само ако Конър не успееше да изпълни договора си.

Девет места за срещи, девет възможности, които Конър трябваше да обмисли. Но той вече бе отхвърлил седем от тях, преди самолетът на Жеримски да докосне земята. От останалите две, банкетът в събота изглеждаше най-обещаващ, особено след като научи от Романов, че мафията има концесия за обслужване на всички приеми, провеждани в руското посолство.

Слаби ръкопляскания върнаха Конър обратно към действителността, към церемонията по посрещането. Някои от хората на пистата не успяха да разберат, че Жеримски е завършил речта си, докато той не слезе от трибуната, така че приемът, който получи, не бе толкова ентусиазиран, колкото се бе надявал Лоурънс.

Двамата лидери тръгнаха по пистата към очакващия ги хеликоптер. Обикновено руски президент не би трябвало да лети с американски военен хеликоптер, но Жеримски бе отхвърлил всички възражения, заявявайки на съветниците си, че целта му е при всяка подходяща възможност Лоурънс да остава с погрешно впечатление. Преди да се качат вътре, те махнаха на посрещачите. Миг по-късно хеликоптерът се издигна, задържа се над земята за няколко секунди и се отдалечи. Жените, които за първи път присъстваха на подобна церемония, се чудеха дали да държат шапките или полите си.

След седем минути военният хеликоптер щеше да се приземи на южната морава пред Белия дом, където двамата президенти щяха да бъдат посрещнати от Анди Лойд и висшите чиновници на президентството.

Конър изключи трите телевизора, пренави лентата и започна да обмисля алтернативите. Вече бе решил да не ходи в Ню Йорк. Сградите на Обединените нации и „Метрополитън“ не предлагаха никаква възможност за бягство. Знаеше, че служителите в тайните служби бяха обучени да забелязват всеки, който се появява на повече от едно място по време на визита като тази. Не се изключваха нито журналистите, нито телевизионните екипи. В допълнение, поне три хиляди от най-добрите нюйоркски агенти щяха да пазят Жеримски по време на посещението му.