Джефри Арчър - Професионалистът

Жеримски бе изостанал с час от програмата, когато самолетът му се приземи във Вашингтон. Трябваше да се преоблече във фрака на задната седалка на лимузината, така че да не задържи представлението на „Лебедово езеро“ в Центъра „Кенеди“ с повече от петнадесет минути. След като балетът завърши, той се върна в руското посолство, за да прекара втората си нощ там.

Докато Жеримски си легна да спи, Конър остана буден. Рядко спеше повече от няколко минути, когато обмисляше операция. Бе изругал гласно, когато гледа ранните вечерни новини, показващи разходката на президента по Пето авеню. Това му напомни, че винаги трябва да е готов за неочаквани действия. От някой апартамент на Пето авеню Жеримски би бил лесна мишена, а тълпата бе толкова многобройна и неконтролируема, че щеше да изчезне за миг.

Той отхвърли Ню Йорк от мислите си. Имаше само две сериозни възможности, които да обмисля.

При първата съществуваше проблемът, че не разполагаше с пушката, с която боравеше най-лесно. Затова пък при тази голяма тълпа бягството би било много по-лесно.

При втората, ако Романов му доставеше друг „Ремингтон 700“ до събота сутринта и му гарантираше отстъплението, също имаше големи шансове. От друга страна, не бяха ли шансовете твърде големи?

Започна да пише списъци с преимуществата и недостатъците на всяко от двете места. Към два часа сутринта, изтощен, той осъзна, че трябва да ги посети още веднъж, преди да вземе окончателно решение.

Но дори тогава той нямаше намерение да осведоми Романов кое от двете е избрал.

Пъг Уошър бе от хората, които са експерти само в една област. В случая той знаеше всичко за вашингтонския „Редскинс“. Пъг работеше за този отбор от петдесет години. Бе започнал петнадесетгодишен, като момче за всичко на терена. Тогава отборът все още играеше на стадиона „Грифин“. В началото на спортната си кариера носеше вода на играчите, а по-късно стана масажист на отбора. Бе се превърнал в довереник на поколения играчи от „Редскинс“.

Годината, преди да се пенсионира през 1997, Пъг работеше заедно с предприемача, който строеше новия стадион „Джак Кент Куке“. Задачата му не бе лека, трябваше да се увери, че привържениците и играчите на „Редскинс“ ще получат всички възможни удобства.

На церемонията по откриването главният архитект каза пред събралото се множество, че завинаги ще бъде задължен на Пъг за помощта, която бе оказал при построяването на новия стадион. По време на заключителната си реч Джон Кент Куке, президентът на „Редскинс“, обяви, че Пъг ще бъде увековечен в залата на славата — отличие, запазено само за най-известните играчи. Пъг сподели пред журналистите, че не се е надявал да му окажат подобна голяма чест. Въпреки пенсионирането си, той не изпускаше мач на любимия си отбор — на техен или чужд терен.

Конър успя да се свърже с Пъг при второто позвъняване в малкия му апартамент в Арлингтън, Вирджиния. Обясни на възрастния мъж, че му е възложено да напише статия в „Спортс илюстрейтид“ за новия стадион и значението му за отбора. В отговор бе залят от поток думи.

— Вероятно ще можете да ми отделите час-два, за да ме разведете из стадиона — предложи Конър.

Монологът на Пъг секна. Той замълча, докато Конър не му предложи хонорар от сто долара. Вече бе проучил, че таксата на Пъг за подобна обиколка е петдесет долара. Уговориха се да се срещнат в единадесет на следващата сутрин.

Когато Конър дойде минута преди назначения час, Пъг го поведе към стадиона с вида на собственик на отбора. През следващите три часа той разказа цялата история на „Редскинс“ и отговори на всички въпроси на Конър — защо стадиона не е бил завършен навреме, каква ще е церемонията по откриването и дали се разкриват временни работни места в деня на мача. Конър научи, че компанията „Сони“ е направила най-големия видеоекран в света, наречен Джъмбо Трон, специално изработен за стадиона и че първият ред е издигнат на три метра над игрището, така че запалянковците да могат да виждат терена добре, независимо от телевизионните камери.

Конър бе почитател на „Редскинс“ от тридесет години и вече знаеше, че всички билети за сезона отдавна са продадени и че съществува списък от петдесет хиляди чакащи за билет. Знаеше също, че самият той е един от тях. Беше наясно, че „Вашингтон Поуст“ продаваше двадесет и пет хиляди бройки повече от обикновения си тираж, когато „Редскинс“ победят. Но не знаеше, че има над четиридесет и пет километра отоплителни тръби под игрището и че местният оркестър ще изсвири националните химни на Русия и САЩ преди утрешния мач. Повечето от информацията не представляваше интерес за Конър, но въпреки това той задаваше въпроси на всеки няколко минути.