Джефри Арчър - Професионалистът

Докато бялото БМВ пътуваше по „Уисконсин авеню“, Конър изключи радиото. Когато пристигна пред руското посолство, един от хората на Романов го преведе през охраната.

Конър влизаше в бялото мраморно фоайе за втори път през последните три дни. Разбра какво бе имал предвид Романов, когато му каза, че мерките за сигурност са занижени.

— Все пак, кой би решил да убива президента на Русия в собственото му посолство? — бе отбелязал той с усмивка.

Конър бе отвърнал:

— Изглежда ти ръководиш посолството.

— Така е, след като превеждам достатъчно голяма сума в швейцарска банка на името на посланика, за да е сигурен, че никога няма да се върне в родината си.

Тръгнаха по дълъг мраморен коридор. Романов продължаваше да се държи така, сякаш си е у дома, дори отключи кабинета на посланика и влезе вътре.

В богато обзаведената стая Конър с изненада видя „Ремингтън 700“ на бюрото на посланика. Той взе пушката и я разгледа внимателно. Щеше да попита Романов как се е добрал до нея, но си даде сметка, че няма шанс да му каже истината.

Конър помириса приклада и провери дали оръжието е заредено. В патронника имаше само един куршум. Той повдигна вежди и погледна Романов.

— Предполагам, че от такова разстояние ще ти е необходим само един куршум — каза руснакът.

Той поведе Конър към другия край на кабинета и дръпна завесата, прикриваща личния асансьор на посланика. Те влязоха в кабината, затвориха вратата и бавно се понесоха нагоре към галерията над балната зала на втория етаж.

Конър провери всеки сантиметър от галерията няколко пъти, сетне се промъкна зад статуята на Ленин. Погледна през процепа образуван от сгънатата му ръка, за да фиксира още веднъж точката, от която Жеримски щеше да произнесе прощалната си реч. Искаше да се увери, че ще може да го вижда, без да бъде забелязан. Мислеше си колко лесно изглежда всичко, докато Романов го придружи обратно до асансьора.

— Трябва да дойдеш няколко часа по-рано и да работиш с Обслужващия персонал преди започването на банкета — каза Романов.

— Защо?

— Не искаме никой да те заподозре, когато изчезнеш точно преди Жеримски да започне словото си.

Романов погледна часовника си.

— По-добре да те върна в хотела. Жеримски скоро ще се върне.

Конър кимна. Отправиха се към страничния вход. Когато седнаха на задната седалка на БМВ-то, Конър каза:

— Ще ти се обадя, когато реша кое място съм избрал.

Романов видимо се изненада, но не каза нищо.

Конър се прибра от посолството минути преди Жеримски да се върне от Капитолия. Той пусна радиото навреме, за да чуе ранните новини: „Сенаторите и конгресмените се надпреварваха кой пръв да излезе на трибуната и да увери колегите си, че след речта на президента Жеримски, няма да гласува за законопроекта за намаляване на ядреното, биологичното, химическото и конвенционалното въоръжение“.

В Овалния кабинет Том Лоурънс гледаше репортера от CNN да говори от прес галерията в Сената:

— От Белия дом все още няма изявление — казваше той, — а президентът…

Том Лоурънс изгаси телевизора.

— И не се надявай на такова — ядосано изрече той към тъмния екран.

Обърна се към Лойд.

— Анди, не съм сигурен, че бих могъл да седна до този човек утре в четири следобед, да не говорим как бих издържал прощалната му реч вечерта.

Лойд не каза нищо.

— Очаквам с нетърпение да седна до скъпия си приятел Том и да го наблюдавам как се гърчи пред милионната публика — каза Жеримски, когато влезе в руското посолство.

Дмитрий Титов не отвърна.

— Смятам да викам за „Редскинс“. Ще бъда извънредно щастлив, ако отборът на Лоурънс загуби — самодоволно се усмихна Жеримски. — Ще бъде подходяща прелюдия към унижението, което съм му приготвил вечерта. Погрижи се речта ми да е толкова ласкателна, че да изглежда още по-трагична в ретроспекция.

Той отново се усмихна и добави:

— Поръчал съм телешкото да се сервира студено. Дори ти би се изненадал какъв десерт съм избрал.

Тази вечер Конър прекара няколко часа в размишления дали да рискува и да наруши правилото на живота си. Обади се на Романов няколко минути след полунощ.

Руснакът изглеждаше доволен, че и двамата са стигнали до едно и също заключение.

— Ще разпоредя шофьорът да те вземе в три и половина, така че да си в посолството до четири часа.

Конър затвори телефона. Ако всичко вървеше по план, руският президент щеше да е мъртъв в четири.

— Събудете го.

— Но сега е четири часа сутринта — каза първият секретар.