Джефри Арчър - Професионалистът

Конър знаеше, че светлините на светофара на „Пи стрийт“ се сменят на всеки тридесет секунди. Приблизително дванадесет коли успяваха да пресекат за този период от време. Най-големият брой преминали коли, които бе изброил, бе шестнадесет.

Когато светна червено, Конър видя, че има седемнадесет коли пред тях. По тялото и лицето му не помръдна нито един мускул. Светна зелено и шофьорът подкара на първа скорост, но задръстването бе голямо и успяха съвсем малко да се придвижат напред. Само осем коли успяха да пресекат при тази смяна на светлините.

Имаше тридесет секунди.

Той се обърна, усмихна се на пазача от задната седалка и посочи вестникарската будка. Мъжът кимна. Конър излезе от колата на тротоара и бавно тръгна към възрастния мъж, облечен с оранжева фосфоресцираща жилетка. Нито веднъж не погледна назад, така че нямаше представа дали някой от втората кола не го следва. Съсредоточи вниманието си върху движението на колите в обратната посока, опитвайки се да изчисли колко коли биха преминали, преди отново да светне червено. Когато стигна до вестникарската будка, той вече стискаше четвърт долар в дланта си. Даде го на стареца и взе вестника. Когато се обърна и тръгна обратно към първото БМВ, светофарът светеше червено.

Конър забеляза празното такси, от което се нуждаеше. Пред него имаше шест коли до светофара. Конър промени рязко посоката и затича към таксито. Двамата мъже от второто БМВ изскочиха и се втурнаха след него, точно когато светофарът на „Дюпон“ светна зелено.

Конър отвори задната врата и седна в таксито.

— Карай направо — изкрещя той. — Ще ти дам сто долара, ако успееш да пресечеш.

Шофьорът натисна клаксона с всички сили и премина, въпреки червената светлина. Двете бели БМВ-та направиха обратен завой, но светлината вече се бе сменила и пътят им бе блокиран от три неподвижни коли.

Дотук всичко вървеше по плана.

Таксито зави наляво по Двадесет и трета улица и Конър каза на шофьора да спре. Подаде му стодоларовата банкнота и добави:

— Искам да се насочиш право към летище „Дълес“. Ако забележиш зад себе си бяло БМВ, не му позволявай да те изпревари. Когато стигнеш до летището, спри за тридесет секунди пред терминала на заминаващите, после се върни бавно към града.

— Добре, човече, както кажеш — съгласи се шофьорът и прибра парите.

Конър се измъкна от таксито, пробяга през улицата и махна на друго такси, отиващо в обратна посока.

Той затръшна вратата, точно когато двете БМВ-та преминаваха край него, преследвайки първото такси.

— Къде бихте желали да ви откарам?

— На стадиона „Куке“.

— Надявам се да имате билет, иначе ще трябва да ви връщам обратно.

Тримата мъже се изправиха, когато Жеримски влезе в кабинета. Той им направи знак да седнат и се настани в креслото на посланика. Изненада се, когато видя пушката на бюрото. Реши да не й обръща внимание и се загледа в Романов, който имаше доста самодоволен вид.

— Имам лоши новини за теб, Алексей — започна президентът.

Романов погледна разтревожено, а след като Жеримски замълча за дълго, се притесни.

— Твоят братовчед Стефан ми се обади рано тази сутрин. Очевидно баща ти е получил инфаркт през нощта и е починал на път към болницата.

Романов сведе глава. Посланикът и първият секретар погледнаха към Жеримски, за да се ориентират как да реагират на тази новина.

Президентът се изправи, бавно приближи Романов и положи ръка на рамото му. Посланикът и първият секретар веднага придобиха тъжни физиономии.

— Споделям мъката ти — утеши го Жеримски. — Той бе велик човек.

Двамата дипломати кимнаха, когато Романов склони глава в израз на благодарност към думите на президента.

— Сега мантията му принадлежи по право на теб, Алексей. Ти си достоен негов наследник.

Посланикът и първият секретар отново кимнаха в знак на съгласие.

— Веднага щом съумееш да демонстрираш властта си по начин, по който да не възникне никакво съмнение кой командва, ти ще си новият Цар в Русия.

Романов вдигна глава и се усмихна, скръбта му сякаш се стопи.

— Всъщност всичко ще е наред, ако тази вечер не допуснеш провал.

— Нищо непредвидено няма да се случи — увери го Романов. — Говорих с Фицджералд малко след полунощ. Той е съгласен с моя план. Ще пристигне в посолството към четири часа този следобед, докато вие сте на футболния мач с Лоурънс.

— Защо ще идва толкова рано? — поинтересува се Жеримски.

— Всички трябва да помислят, че той е от обслужващия персонал, така че, когато отиде в кухнята шест часа по-късно, никой да не се усъмни. Фицджералд ще остане в кухнята под мое наблюдение, докато не започнете прощалната си реч.