Джефри Арчър - Професионалистът

— Останаха ми две места при охраната — съобщи майстор готвачът. — Едното е чудесно, другото — отвратително. Кой от вас ще е късметлия?

Той погледна с надежда към Конър, който кимна и постави ръка на задния си джоб.

Шефът отиде при него, без дори да погледне към Брад и му прошепна:

— Мисля, че ще предпочетете удобствата на видеоекрана „Сони“.

— Позна — отвърна Конър, подавайки му банкнота от сто долара.

— Така си и мислех — усмихна се главният готвач.

Конър не каза нищо, когато дебелакът пъхна парите в джоба си, точно както бе предсказал Пъг. Този човек си бе заслужил всеки цент от хонорара си.

— Изобщо не трябваше да го каня — изръмжа Том Лоурънс, докато се качваше на хеликоптера, за да отиде на стадиона.

— Имам чувството, че проблемите ни няма скоро да свършат — каза Анди Лойд и закопча предпазния си колан.

— Защо? Какво още може да се обърка? — попита Лоурънс, докато перките на хеликоптера започнаха да се завъртат.

— Има още две обществени прояви преди Жеримски да се завърне в Русия, и бих се обзаложил, че Фицджералд ще ни чака на една от тях.

— Тази вечер едва ли ще има проблем — каза Лоурънс. — Посланик Петровски многократно е казвал на тайните служби, че неговите хора са способни да защитят собствения си президент. Във всеки случай, кой би поел такъв риск с толкова много агенти наоколо?

— Обикновените закони не важат за Фицджералд — отговори Лойд.

Президентът погледна към руското посолство.

— Почти е невъзможно да се проникне в сградата, да не говорим за излизането.

— Фицджералд няма да има подобни притеснения този следобед на стадиона с повече от осемдесет хиляди зрители — отбеляза Лойд. — На такова място ще му е лесно да се измъкне и избяга.

— Не забравяй, Анди, че съществува само неколкоминутен интервал, в който е възможно да възникнат проблеми. Дори тогава, всички в стадиона трябва да са преминали през магнитомера, така че няма начин да се прекара карфица, камо ли пушка.

— Смятате ли, че Фицджералд не го знае? — възрази Лойд, когато хеликоптерът се отправи на изток. — Не е късно да отложим тази част от програмата.

— Не — твърдо отсече Лоурънс. — Ако Клинтън е могъл да застане в центъра на стадиона в Атланта за церемонията по откриването на Олимпиадата, аз мога да направя същото във Вашингтон за футболния мач. По дяволите, Анди, живеем в демократична страна и няма да позволя живота ни да бъде диктуван по този начин. Не забравяй, че аз също ще съм там, ще поема същия риск като Жеримски.

— Съгласен съм, сър — подчерта Лойд. — Но ако Жеримски бъде убит, никой няма да ви похвали, че сте стояли до него, най-малко — Хелън Декстър. Тя първа ще изтъкне…

— Кой мислиш, че ще победи днес следобед? — прекъсна го президентът.

Лойд се усмихна на тактиката, често използвана от Лоурънс, когато не желаеше да продължи обсъждането на неприятна за него тема.

— Не зная, сър — отвърна той. — Но като видях колко хора от персонала ми се опитаха да се напъхат в първите коли, просто бях изненадан, че толкова много почитатели на „Редскинс“ работят в Белия дом.

— Някои от тях може да са били привърженици на „Пакърс“ — коментира Лоурънс.

Той отвори папка на скута си и започна да изучава кратките бележки за гостите, с които щеше да се срещне на стадиона.

— Моля за внимание! — изрече главният готвач.

Конър се престори, че слуша внимателно.

— Агентите от тайните служби закусват в десет часа и обядват — с кока-кола, сандвичи и каквото друго пожелаят — в началото на мача. Първото, което трябва да направите, е да вземете бяла престилка и шапка с емблема на „Редскинс“ — в противен случай няма да ви пуснат да влезете повторно. Сетне се качвате на асансьора до седмо ниво и ме чакате да подредя храната в товарния асансьор. Натискате бутона от лявата страна — продължи той, сякаш говореше на десетгодишно дете, — и храната ще пристигне при вас след минута.

Конър знаеше, че са необходими четиридесет и седем секунди на асансьора да отиде от сутерена до седмо ниво. Но имаше още две нива — второто (където се намираха клубните места) и петото (ложите за представителите на изпълнителната власт) — които също имаха достъп до товарния асансьор. Можеше да се наложи да изчака, докато поръчките им бъдат изпълнени, което би отнело около три минути.

— Щом пристигне поръчката ви, отнасяте таблата на офицера вътре в „Джъмбо Трон“, в източния край на игрището. Ще видите врата с надпис „Вход забранен“ надолу по пътеката от лявата ви страна. — „Тридесет и седем стъпки“, припомни си Конър. — Има ключ. Преминавате през вратата и тръгвате надолу по една покрита пътека, докато не стигнете задния вход на екрана.