Джефри Арчър - Професионалистът

— … единственият мъж в залата на славата, който не е изиграл нито един мач — довърши президентът.

По лицето на Пъг разцъфна усмивка.

— Бе ми казано, че знаете повече за историята на отбора от всеки друг.

Пъг мислено си обеща никога да не гласува отново за републиканците.

— Кажи ми, Пъг, когато „Пакърс“ играха срещу „Редскинс“, какви бяха точките на Винс Ломбарди за сезона, когато беше треньор на „Пакърс“, в сравнение с годината, в която бе с „Редскинс“?

— „Пакърс“ — 459, „Редскинс“ — 435 — усмихна се печално Пъг.

— Точно както си мислех — той не би трябвало никога да напуска „Пакърс“ — отбеляза президентът, потупвайки Пъг по гърба.

— Знаете ли, господин президент — обади се Куке. — Никога не съм успявал да задам въпрос относно „Редскинс“, на който Пъг да не може да отговори.

— Имало ли е въпрос, който някога да те е затруднил, Пъг? — попита президентът, обръщайки се отново към самоходната енциклопедия.

— Постоянно се опитват, господин президент — отвърна Пъг. — Вчера например, един мъж…

Преди Пъг да завърши изречението, Анди Лойд докосна лакътя на Лоурънс.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но току-що ни информираха, че президентът Жеримски след пет минути ще бъде на стадиона. Тръгнете заедно с господин Куке към североизточния вход, за да го посрещнете там навреме.

— Да, разбира се — прие Лоурънс. Той се обърна към Пъг: — Ще продължим разговора си веднага щом се върна.

Пъг кимна, когато президентът и антуражът му излязоха от ложата, за да посрещнат Жеримски.

— Тук е доста тясно — извика Конър, опитвайки се да надвие шума от големия вентилатор на тавана.

— Така е — кресна Арни, допивайки диетичната си кола. — Но такъв ми е занаятът.

— Очаквате ли някакви неприятности днес?

— Не, всъщност не. Разбира се, ще сме в пълна готовност, щом двамата президенти излязат на игрището, но това ще продължи само осем минути. Въпреки че, ако зависи от капитан Брайтуайт, той не би позволил на нито един от тях да напуска ложата, докато не стане време да си тръгнат.

Конър кимна и зададе няколко по-незначителни въпроса, вслушвайки се внимателно в бруклинския акцент на Арни, като се стараеше специално да запомни изразите, които агентът постоянно използваше.

Когато Арни захапа парче шоколадов кейк, Конър погледна през процепа между въртящите се рекламни табла. Повечето офицери от тайните служби на стадиона също закусваха. Той се загледа към осветителната кула зад западната зона. Там бе Брад, слушайки напрегнато думите на един офицер, който сочеше към ложата на собственика на отбора. Точно от такъв младеж се нуждаеха службите, помисли си Конър. Той отново погледна към Арни.

— Ще се видим пак в началото на мача. Искаш ли още сандвичи, кейк и кола?

— Да, звучи чудесно. Но не ми носи много от кейка. Нямам нищо против жена ми да ми повтаря, че съм напълнял, но напоследък и в работата също ме критикуваха.

Писък на сирена информира персонала на стадиона, че е десет и половина и вратите скоро ще бъдат отворени. Запалянковците започнаха да нахлуват. Повечето от тях се отправиха към местата си. Конър постави празната кутийка от кола и пластмасовото съдче на таблата.

— Ще се върна с обяда ти, щом мачът започне.

— Добре — отвърна Арни и насочи бинокъла си към тълпата под него. — Но не чукай на вратата, преди двамата президенти да се върнат в ложата. На никого не е позволено да бъде тук, докато те са на игрището.

— Разбирам — съгласи се Конър, поглеждайки пушката на Арни за последен път.

Вече се бе отправил към вратата, когато се чу глас по радиостанцията:

— „Херкулес 3“.

Арни извади радиото, защипано отзад на колана му, натисна един бутон и изрече:

— „Херкулес 3“, говорете.

Конър се забави на вратата.

— Няма нищо за докладване, капитан Брайтуайт. Тъкмо се канех да огледам западната трибуна.

— Добре. Докладвай, ако забележиш нещо подозрително.

— Да, шефе — лаконично отвърна Арни и отново защипа радиото на колана си.

Конър тихо излезе на закритата пътека, затвори вратата зад себе си и остави празната кутийка от кола на стъпалото.

Погледна часовника си, сетне тръгна бързо надолу по пътеката и отключи вратата в края й. Откритото пространство гъмжеше от запалянковци, които търсеха местата си. Щом стигна до шахтата на асансьора, той отново погледна часовника си. Петдесет и четири секунди. В решаващия момент трябваше да успее за по-малко от тридесет и пет секунди. Натисна бутона. Четиридесет и седем секунди по-късно товарният асансьор се появи пак. Очевидно никой от второто и петото ниво не беше го повикал. Остави таблата вътре и натисна бутона още веднъж. Асансьорът моментално се понесе надолу към сутерена.