Джефри Арчър - Професионалистът

Единадесет и тридесет и две. Бяха изминали три минути и тридесет и осем секунди откакто Конър бе влязъл. Беше си отпуснал четири минути за тази акция. Започна да диша дълбоко и равномерно. Неочаквано чу глас зад себе си.

— „Херкулес 3“.

Отначало не можа да осъзнае откъде идва звукът, но се сети за малкия радиопредавател, прикачен към колана на Арни. Бързо го откачи от там.

— „Херкулес 3“ слуша.

— За минута си помислих, че сме загубили връзка, Арни — казаха от специалните служби. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна Конър. — Просто отидох да пусна една вода. Помислих си, че е по-добре да не го правя над тълпата.

— Правилно — разсмя се Брайтуайт. — Продължавай да оглеждаш своя район. След малко „Червената светлина“ и „Водопада“ ще излязат от игрището.

— Тъй вярно — потвърди Конър с акцент, за който майка му би го наказала.

Линията прекъсна.

Единадесет и тридесет и четири. Огледа стадиона. Почти всички червени и жълти седалки бяха заети. Опита се да не се разсейва от краката на мажоретките на „Редскинс“, които се вихреха точно под него.

Когато отборите излязоха от тунела в южния край на игрището, по стадиона се понесе рев. Състезателите тичаха бавно към центъра, а тълпата започна да скандира: „Ура за Редскинс“.

Конър вдигна бинокъла на Арни и погледна към осветителните кули над стадиона. Почти всички агенти гледаха към тълпата долу, дебнеха и за най-малкия признак за нещо нередно. Никой от тях не проявяваше интерес към посоката, откъдето щеше да дойде изстрелът. Конър забеляза младия Брад, който гледаше с бинокъл надолу към северния сектор, проверявайки го ред по ред. Момчето изглеждаше на седмото небе от щастие.

Конър се извърна и спря погледа си върху капитаните, застанали един срещу друг.

Единадесет и тридесет и шест. Нова вълна от аплодисменти се надигна, когато Джон Кент Куке гордо поведе двамата президенти към игрището. Следваха ги дузина телохранители, почти толкова едри, колкото и играчите. От пръв поглед Конър забеляза, че Жеримски и Лоурънс носят предпазни жилетки.

Искаше му се да насочи пушката към Жеримски и да вземе на мушка главата му, но не можеше да рискува някой от снайперистите на осветителните кули да го забележи. Знаеше, че са тренирани да се прицелват и стрелят за по-малко от три секунди.

Докато представяха играчите на президентите, Конър насочи вниманието си към знамето на „Редскинс“, което се развяваше над западната част на стадиона. Провери пушката и откри, както бе и очаквал, че тя е в идеално състояние и напълно заредена. Шумът от затварянето на цевта му подейства като сигнален изстрел и неочаквано усети, че сърцето му силно тупти.

Единадесет и четиридесет и една минута. Двамата президенти разговаряха с официалните гости. През бинокъла Конър видя как Джон Кент Куке нервно поглежда часовника си, навежда се и прошепва нещо в ухото на Лоурънс. Американският президент кимна, докосна лакътя на Жеримски и го поведе към пространството между двата отбора. Там, на тревата, имаше два малки бели кръга — единият с нарисувана вътре мечка, а другият с орел, така че двамата лидери да знаят къде точно да застанат.

— Дами и господа — изрече глас по високоговорителя. — Моля станете за руския национален химн.

Чу се потропване от седалки, хората се надигнаха от местата си, мнозина свалиха шапките си с емблемата на „Редскинс“, докато се обръщаха с лице към оркестъра и хора в западния край на игрището. Диригентът вдигна палката, направи пауза, сетне неочаквано я размаха с жар. Разнесе се мелодията, която малцина от зрителите бяха чували преди.

Въпреки че Конър в миналото бе стоял много пъти по време на руския национален химн, той трябваше да признае, че малко оркестри извън Русия знаеха в какво темпо трябва да бъде изсвирен и колко куплета има. Реши да изчака американския химн, преди да направи решителната крачка.

Когато руският химн завърши, играчите започнаха да правят упражнения на място за успокоение на нервите си. Конър изчака диригентът да вдигне палката си още веднъж, което щеше да му послужи за знак да се прицели в Жеримски. Погледна към знамето на пилона в далечната страна на стадиона. То сега висеше неподвижно, показвайки, че вятърът е стихнал.

Диригентът вдигна палката си за втори път. Конър постави пушката в процепа между триъгълната табела за реклами и видеоекрана, използвайки дървената рамка за опора. Разгледа игрището през оптичния мерник, сетне се прицели внимателно в задната част на главата на Жеримски.