Джефри Арчър - Професионалистът

Когато първият агент от тайните служби влезе в „Джъмбо Трон“, веднага забеляза окования с белезници за парапета Арни. Бавно започна да се приближава, оглеждайки се внимателно наоколо, докато не стигна до него. Партньорът му го прикриваше през цялото време. Отключи белезниците на Арни и внимателно го положи на земята, сетне извади кърпата от устата му и провери пулса. Беше жив.

Арни вдигна очи към тавана, но не проговори. Първият агент незабавно се втурна нагоре по стъпалата към второто ниво, а вторият го прикриваше. Офицерът внимателно се промъкна зад огромния екран. „Редскинс“ бяха отбелязали гол и над стадиона се разнесе оглушителен рев, но той сякаш не го чу. Стигна до другата стена, обърна се и кимна. Вторият офицер започна да се изкачва към най-горното ниво, където повтори същите движения.

Двамата агенти се върнаха, проверявайки още веднъж всяко възможно място за криене, когато по радиостанцията дойде съобщение.

— „Херкулес 7“.

— „Херкулес 7“ слуша.

— Има ли някаква следа от него?

— Няма никой, освен Арни, който бе закопчан за една греда по бельо. Двете врати бяха отключени и има капки кръв навсякъде, така че определено си го улучил. Трябва да е някъде наоколо. Носи униформата на Арни, няма да е трудно да бъде забелязан.

— Не разчитай на това — възрази Брайтуайт. — Ако е човекът, за когото си мисля, все още може да е съвсем близо до теб.

Тримата мъже седяха в Овалния кабинет и слушаха касетата. Двама бяха облечени в официални костюми, а третият — в униформа.

— Как я намерихте? — попита Лоурънс.

— Беше в купчината дрехи, които Фицджералд е оставил във видеоекрана — обясни специалният агент Брайтуайт. — В задния джоб на джинсите му.

— Колко души са я чули? — запита Лойд, опитвайки се да прикрие тревогата си.

— Само ние тримата в тази стая, сър — отвърна Брайтуайт. — Щом я изслушах, веднага се свързах с вас. Дори не съм информирал шефа си.

— Благодарен съм ти за това, Бил — увери го президентът. — Но какво ще кажеш за хората, които са станали свидетели на инцидента в стадиона?

— Освен мен, само пет души знаят за случилото се и мога да гарантирам за тяхната дискретност — обясни Брайтуайт. — Четирима от тях работят при мен от десет и повече години и знаят достатъчно тайни, за да компрометират последните четирима президенти, да не говорим за половината конгресмени.

— Всъщност някой видя ли Фицджералд? — попита Лойд.

— Не, сър. Двамата агенти, които претърсиха „Джъмбо Трон“ веднага след инцидента, не откриха никакви следи от него, освен купчина дрехи, много кръв и един от моите хора, закопчан с белезници за една греда. След като изслушах касетата, се разпоредих да няма писмен или устен доклад за случая.

— Ами мъжът, който е висял на гредата? — попита президентът.

— Дадох му един месец отпуск по болест. Просто е загубил опора и се е плъзнал по корниза на сградата.

— Спомена за пети човек — подсети го Лойд.

— Да, сър, студент от колежа, който бе горе с нас на осветителната кула.

— Откъде можеш да си сигурен, че няма да проговори? — полюбопитства Лойд.

— Молбата му да постъпи в тайните служби е на бюрото ми — съобщи капитанът. — Смятам, че се надява да бъде назначен в моя отдел, веднага щом приключи с изпитите.

Президентът се усмихна и попита:

— А куршумът?

— След срещата разкопахме цялото игрище — отговори Брайтуайт и подаде на президента сплескано парче метал.

Лоурънс се надигна от бюрото си и се загледа през прозореца. Над Капитолия бе паднал здрач. Втренчи се в моравата, докато размишляваше за онова, което щеше да каже.

— Важно е да осъзнаеш едно нещо, Бил — накрая изрече той. — Гласът на касетата определено звучи като моя, но никога не съм предлагал на никого да убива Жеримски, или който и да било друг.

— Не се съмнявам в това, господин президент, иначе нямаше да съм тук. Но аз също искам да бъда откровен с вас. Ако някой от тайните служби бе разбрал, че точно Фицджералд е бил в „Джъмбо Трон“, вероятно щяха да му помогнат да избяга.

— Що за човек е този, който може да внуши такава лоялност? — възкликна Лоурънс.

— Във вашия свят навярно това е Ейбрахам Линкълн — обясни Брайтуайт. — В нашия — Конър Фицджералд.

— Бих искал да се запозная с него.

— Ще бъде трудно, сър. Дори да е жив, изглежда е изчезнал от лицето на земята. Не бих искал кариерата ми да зависи от неговото арестуване.

— Господин президент — намеси се Лойд, — закъснявате вече със седем минути за вечерята в руското посолство.