Джефри Арчър - Професионалистът

Прозвучаха встъпителните звуци на американския химн и двамата президенти видимо замръзнаха по местата си. Конър издиша. Три… две… едно. Бавно натисна спусъка и точно в този момент Том Лоурънс вдигна дясната си ръка и я постави на сърцето си. Стреснат от внезапното движение, Жеримски се извърна наляво и куршумът прелетя безобидно покрай дясното му ухо. Седемдесет и осем хиляди фалшиви гласа потвърдиха, че никой не е чул тупването на парчето метал в тревата отвъд петдесетметровата линия.

Легнал по корем на платформата на осветителната кула, високо над свитата от официални лица, Брад гледаше напрегнато през бинокъла си надолу в тълпата. Очите му се спряха на „Джъмбо Трон“. На огромния екран се виждаше в едър план как президентът Лоурънс пееше националния химн с ръка на сърцето.

Брад продължи наблюдението си по-нататък, сетне внезапно върна бинокъла назад. Сторило му се бе, че е видял нещо в процепа между триъгълното табло за реклама и екрана. Погледна още веднъж… беше дулото на пушка, насочена към центъра на игрището от мястото, където преди малко бе видял Арни. Донастрои бинокъла си и различи лицето, което бе зърнал сутринта. Не се поколеба нито за миг.

— Там има пушка.

Брад говореше с такава настойчивост и авторитет, че Брайтуайт и двамата снайперисти моментално насочиха биноклите си към екрана. За миг се прицелиха в Конър, който се готвеше да стреля за втори път.

— Отпусни се — шепнеше си Конър. — Не бързай. Имаш достатъчно време.

Главата на Жеримски отново запълни кръгозора му. Конър подреди малките точици на оптичния мерник и отново издиша. Три… две…

Куршумът на Брайтуайт го удари в лявото рамо и го отхвърли назад. Вторият куршум прелетя там, където бе главата му преди миг.

Националният химн свърши.

Двадесет и девет годишният опит бе подготвил Конър за подобно развитие на нещата. Всичко в тялото му крещеше да избяга. Той незабавно започна да изпълнява план А, като се опитваше да преодолее измъчващата го болка в рамото. Залитайки стигна до вратата и тръгна по коридора. Искаше да побегне към вратата в далечния край, която водеше към публиката на стадиона, но откри, че се нуждае от цялата си сила само за да се движи. Четиридесет секунди по-късно, точно когато двамата президенти бяха изведени от игрището, той стигна до вратата. Чу рева на тълпата, когато „Редскинс“ се подготвиха да започнат играта.

Конър отключи, залитна към товарния асансьор и натисна бутона няколко пъти. Чу лекия шум от мотора, когато асансьорът започна бавно да се движи към седмо ниво. Очите му неспокойно оглеждаха наляво и надясно, търсейки и най-малката опасност. Болката в рамото ставаше все по-силна, но той знаеше, че засега не може да стори нищо. Първите места, които всеки агент от службата му би проверил, бяха местните болници. Погледна в шахтата и видя как таванът на асансьора се приближава. Бе на около петнадесет секунди разстояние от него. Но точно тогава внезапно спря. Изглежда някой товареше или разтоварваше на нивото с официалните ложи.

Инстинктивната реакция на Конър бе да се откаже от плана си за действие при непредвидени усложнения — нещо, което не бе правил никога в миналото. Знаеше, че не може да се мотае повече наоколо — ако чакаше още няколко секунди, някой щеше да го забележи.

Придвижи се обратно до вратата, която водеше към „Джъмбо Трон“ — дотолкова бързо, доколкото му позволяваха силите. Товарният асансьор потегли отново. След няколко секунди се появи табла със сандвичи, парче торта и кока-колата, която Арни бе очаквал.

Конър отново премина през вратата с табелка „Вход забранен“, оставяйки я отворена. Трябваше да събере цялата си сила и воля, за да прекоси седемдесетте метра. Знаеше, че агентите от отдела за разузнаване и защита щяха да влязат след броени секунди.

Двадесет и четири секунди по-късно Конър стигна до масивната носеща греда, която поддържаше целия екран. Хвана здраво парапета с дясната си ръка и се отпусна над ръба на платформата, точно когато вратата към коридора се отвори с трясък. Плъзна се под платформата и чу два чифта крака да тичат над него и да спират пред вратата на съоръжението. През един процеп видя как някакъв офицер с пистолет в ръка отваря вратата и, без да пристъпва вътре, се опитва да напипа ключа на осветлението.

Конър изчака светлината да светне и двамата офицери да влязат вътре в „Джъмбо Трон“, след което започна да лази по гредата, за трети път този ден. Но сега можеше да се държи само с едната ръка, което означаваше, че напредва доста бавно. От друга страна, се стараеше кръвта, която капеше от рамото му, да пада долу на земята от петметровата височина, а не върху гредата, където щяха лесно да я забележат.