Джефри Арчър - Професионалистът

„Седемдесет метра“, помисли си Конър. Когато играеше футбол, можеше да вземе разстоянието за около седем секунди.

Шефът продължаваше да му обяснява неща, които вече знаеше, Конър погледна към товарния асансьор. Бе шестдесет и три на шестдесет и седем сантиметра и вътре ясно беше напечатано: „Максимално позволено тегло 75 килограма“. Конър тежеше сто и пет, така че се надяваше конструкторът да е предвидил няколко килограма в повече. Съществуваха още два проблема — нямаше как да изпробва асансьора, и не можеше да направи нищо, ако той спре на второ или пето ниво, докато слиза с него.

— Щом стигнете до вратата на „Джъмбо Трон“ — не спираше дебелакът — ще почукате и дежурният агент ще ви отключи и ще ви пусне вътре. След като му подадете таблата, можете да идете в задната част на стадиона и да гледате първото полувреме. През паузата отивате и взимате таблата, и я донасяте до асансьора. Натискате зеления бутон и таблата ще слезе в сутерена. Тогава ви разрешавам да гледате останалата част от мача. Схванахте ли всичко, Дейв?

Конър се изкуши да каже: „Не, сър. Бихте ли били така добър да ми обясните всичко отначало, но по-бавно?“.

— Да, сър.

— Имате ли някакви въпроси?

— Не, сър.

— Добре. Ако офицерът се държи добре с вас, ще му изпратя стек след полувремето. Когато всичко приключи, елате при мен, за да получите парите си. Петдесет долара. — Той намигна.

Пъг бе обяснил, че сериозните фенове не си взимали парите, ако искат отново да получат работата.

— Обикновено — бе му казал той, — щом шефът спомене думата „пари“, само намигнат.

Конър нямаше намерение да вземе петдесетте долара или някога да се върне на стадиона. Той намигна.

— Защо Лоурънс отива до стадиона с хеликоптер, а аз съм се напъхал на задната седалка в тази кола? — попита сърдито Жеримски, когато автоколоната от девет лимузини излезе през портите на посолството.

— Той трябва да е сигурен, че ще бъде там преди вас — отвърна Титов. — Иска да бъде представен на всички гости, за да може когато вие пристигнете, да създаде впечатление, че познава всички от години.

— Що за начин да ръководиш страна! — възкликна Жеримски. — Не че този следобед е толкова важен.

Той замълча за миг.

— Знаеш ли, видях пушката на Фицджералд, с която е възнамерявал да ме убие — изрече той накрая. Титов бе изненадан. — Използва същия модел, който ЦРУ му подхвърли в Петербург. Но с известни подобрения.

Той бръкна в джоба на сакото си.

— Какво мислиш за това? — попита, изваждайки нещо, което приличаше на извит пирон.

Титов поклати глава:

— Нямам представа.

— Това е ударникът на „Ремингтон 700“ — осведоми го Жеримски. — Така че дори можем да му позволим да дръпне спусъка, преди бодигардовете да го надупчат.

Той разгледа ударника внимателно.

— Смятам да го сложа върху поставка на бюрото си в Кремъл. — Пусна парчето метал в джоба си. — Речта, която ще произнеса тази вечер, дадена ли е на пресата?

— Да, господин президент — отговори незабавно Титов. — Пълна е с обичайните баналности. Можете да бъдете сигурен, че нито дума от нея няма да бъде отпечатана.

— А какво става със „спонтанната ми реакция“, след като Фицджералд бъде убит?

— Също е тук, господин президент.

— Добре. Прочети ми нещо от нея — помоли Жеримски, облягайки се назад.

Титов извади една папка от куфарчето до себе си и започна да чете изписан на ръка лист: „В деня на моето избиране президентът Лоурънс ми се обади по телефона в Кремъл и ме покани лично да посетя страната му. Приех поканата с искрена радост. Но какво се случи? Протегнатата ми ръка не бе посрещаната с маслинена клонка, а с пушка, насочена право в сърцето ми. И то къде? В посолството на моята страна. Сега разбирам, че спусъкът бе дръпнат от офицер на ЦРУ. Ако не беше моят късмет…“.

— Бивш офицер — прекъсна го Жеримски.

— Реших, че е по-благоразумно — обясни Титов, вдигайки поглед от бележките си, — да направите подобна грешка, дори да я повторите. По този начин никой няма да предположи, че винаги сте знаели какво става. В Америка имат манията да виждат навсякъде заговори.

— С удоволствие бих разпалил параноята им — заяви Жеримски. — Дълго след като Лоурънс бъде свален от поста си, аз искам американците да пишат множество дебели книги за моята роля в разрива на отношенията между двете страни. Управлението на Лоурънс ще се споменава като бележка под линия, когато се пише историята за възкресяването на руската империя през моето президентство.