Джефри Арчър - Професионалистът

— Това не доказва, че не е в чужбина — прекъсна я Джоан.

— Вероятно — съгласи се Меги. — Но за пръв път крие паспорта си на място, където мога да го открия, заедно с… — Тя отвори чантата си, извади дебел кафяв плик и го подаде на Джоан. На плика пишеше: „За Меги — да бъде отворено, ако не се върна до 17 декември“.

— Навярно коледна картичка? — опита се да се пошегува безгрижно Джоан.

— Едва ли — отвърна Меги с невесела усмивка. — Не познавам много съпрузи, които биха връчили на жените си картички за Коледа, и то в кафяви пликове.

Настъпи дълга пауза, преди Джоан да предположи:

— Сигурно би трябвало да го отвориш. Вероятно ще откриеш, че се тревожиш напразно.

— Не преди 17 декември — тихо изрече Меги. — Ако се прибере преди тази дата и открие, че съм го отворила, той би…

Сервитьорът се появи отново и отнесе празните чинии.

— Бихте ли желали десерт? — попита той.

— За мен, не — каза Джоан. — Искам само кафе.

— Аз също — добави Меги. — Черно, без захар.

Тя погледна часовника си. Оставаха й още шестнадесет минути. Прехапа устни.

— Джоан, никога преди не съм те молила да нарушаваш обещанията си, но наистина има нещо, което трябва да зная.

Джоан погледна през витрината и видя младия симпатичен мъж, който изглежда чакаше някого, облегнат на стената в далечния край на улицата. Стоеше там от четиридесет минути. Помисли си, че го е виждала и преди.

Меги напусна ресторанта в един без седем минути. Тя не забеляза младежа, който извади мобилния си телефон и набра секретен номер.

— Да — обади се Ник Гутенбърг.

— Госпожа Фицджералд завърши обяда си с Джоан Бенет в кафе „Милано“ на „Проспект“. Бяха заедно четиридесет и седем минути. Записах всяка дума от разговора им.

— Добре. Донеси незабавно касетката в офиса ми.

Когато Меги тичешком изкачи стъпалата към кабинета си, часовникът в двора на университета показваше точно един.

В Москва бе десет часа. Конър се наслаждаваше на финала на „Жизел“, представян от балета на Болшой театър. Но за разлика от останалата част от публиката, той не бе насочил театралния си бинокъл към примабалерината. По-често поглеждаше надясно, за да провери дали Жеримски е още в ложата си. Конър знаеше колко много Меги би се радвала да види тридесет и шестте вилиси, облечени в ефирни бели дрехи, да танцуват на лунна светлина. Той с усилие се откъсна от техните пируети и арабески, за да се съсредоточи върху ложата на Жеримски. Меги обичаше балета и често ходеше, когато той бе в командировка. Сигурно щеше да се разсмее, ако разбереше, че руският комунистически лидер бе постигнал за една вечер това, което тя не успя да направи за тридесет години.

Конър изучаваше мъжете в ложата. От дясната страна на Жеримски бе Дмитрий Титов — началник на персонала. Отляво седеше възрастният мъж, който го бе представил на събранието миналата вечер. Зад него в сенките стояха трима мъже от охраната. Конър предположи, че сигурно има още дузина в коридора отвън.

Билетите за огромния театър, с красивите си редове от балкони и с креслата в партера, украсени с позлата и тапицирани с червен плюш, винаги бяха продадени седмици предварително. Но теорията на Меги бе приложима и в Москва — винаги можеш да намериш един билет дори в последната минута.

Миг преди диригентът да се появи пред оркестъра, публиката в партера започна да ръкопляска. Конър вдигна поглед от програмата си и видя един-двама души да сочат към ложата на втория балкон. Жеримски точно бе изчислил появяването си. Той се изправи в ложата, махна за поздрав с ръка и се усмихна. Около половината от публиката го аплодира на крака, а другите останаха седнали, като някои ръкопляскаха от любезност, а други продължиха разговорите си сякаш Жеримски не бе там. Съотношението потвърждаваше верността на проучванията за мнението на избирателите — сега Чернопов водеше пред противника си само с няколко процента.

Щом завесата се вдигна, Конър бързо откри, че Жеримски проявява толкова интерес към балета, колкото и към картините в музея „Пушкин“. Очевидно денят бе дълъг за кандидат-президента и Конър не бе изненадан, че той от време на време потиска прозявката си. Влакът му бе тръгнал за Ярославъл рано тази сутрин и веднага след пристигането си бе посетил фабриката за дрехи в покрайнините на града. Когато час по-късно приключи срещата си с профсъюзните деятели, грабна един сандвич, преди да мине през пазара за плодове на път към някакво училище. В програмата следваха полицейското управление и болницата. Не беше планирана само разходката из градския площад. Накрая се отправи обратно към гарата с пълна скорост и успя да се качи във влака, задържан заради него.