Джефри Арчър - Професионалистът

Когато изучаваше маршрута на Жеримски в подробности, Конър бе решил, че първата му възможност ще бъде Северодвинск, където комунистическият лидер бе организирал митинг в една корабостроителница два дни преди изборите. Конър вече бе започнал да проучва различните подемни кранове, използвани по руските докове, за да установи дали би могъл да остане скрит в някой от тях за дълго време.

Глави се заизвръщаха към входа на залата, Конър също се обърна. Група мъже в зле скроени костюми и с издутини под мишниците, оглеждаха внимателно всичко наоколо, преди лидерът им да влезе.

Конър оценяваше методите им като примитивни и неефикасни, но те вероятно се надяваха, че големият им брой ще накара всеки да премисли два пъти, преди да предприеме нещо. Взря се в лицата — и тримата професионалисти се бяха върнали на работа.

Неочаквано в залата избухнаха силни ръкопляскания, последвани от възторжени викове. Когато Жеримски пристъпи, членовете на комунистическата партия като по команда се изправиха на крак да приветстват своя вожд. Журналистите също бяха принудени да се надигнат, за да го зърнат. Придвижването му към сцената бе бавно, тъй като бе задържан от приветствия и ръкостискания. Когато накрая стигна до подиума, шумът стана почти оглушителен.

Възрастният председател, който го очакваше търпеливо в предната част на залата, поведе Жеримски по стъпалата на сцената към големия стол. Щом Жеримски седна, ръководителят на събранието бавно се доближи до микрофона. Публиката се настани отново по местата си и затихна.

Ораторът не съумя да го представи много убедително като „следващия президент на Русия“ и колкото повече говореше, толкова по-неспокойна ставаше публиката. Хората на Жеримски изглеждаха раздразнени и нервно потропваха зад него. Старецът завърши с цветист израз, характеризирайки Жеримски като „естествения наследник на другаря Владимир Илич Ленин“. Той отстъпи встрани, за да направи път на лидера, не особено очарован от сравнението.

Когато Жеримски се надигна от мястото си и с енергична стъпка се придвижи напред към трибуната, тълпата пак се оживи. Той вдигна ръце за поздрав, а привържениците му, станали на крака, го аплодираха още по-бурно.

Очите на Конър не се откъсваха от Жеримски. Внимателно наблюдаваше всяко негово движение, стойката, която заемаше, жестовете му. Както всички енергични мъже, той не оставаше за дълго в една поза.

Щом Жеримски реши, че овациите са продължили достатъчно, той махна на публиката отново да заеме местата си. Конър забеляза, че от ставането на Жеримски до момента, когато се подготвяше да говори бяха минали малко повече от три минути.

Жеримски изчака, докато всички не седнаха обратно по местата си и не настъпи пълна тишина.

— Другари — започна той с твърд глас, — за мен е голяма чест да застана пред вас като ваш кандидат. С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че на руския народ му е нужно ново начало. Вярно е, че има хора, които искат да върнат стария тоталитарен режим, но мнозинството желае справедливо разпределение на богатствата, създадени с уменията и труда на народа.

Събранието отново заръкопляска.

— Нека никога не забравяме — продължи Жеримски, — че Русия отново може да се превърне в най-уважаваната държава в света. Ако други страни хранят някакви съмнения по този въпрос, моето управление ще им докаже обратното.

Журналистите пишеха бързо и устремно, а множеството аплодираше все по-шумно. Изминаха почти двадесет секунди, преди Жеримски да успее да заговори отново.

— Погледнете към улиците на Москва, другари. Да, ще видите мерцедеси, БМВ-та и ягуари, но кой ги кара? Шепа привилегировани. Тъкмо те се надяват да бъде избран Чернопов, за да продължат да живеят така, както никой в тази зала не смее и да мечтае. Дойде време, приятели мои, това богатство — вашето богатство — да бъде поделено между вас, а не ограбено. Очаквам деня, в който Русия ще се гордее не с лимузини, а с повече семейни коли, не с яхти, а с риболовни кораби, не с швейцарски банкови сметки, а с болници.

Още веднъж хората посрещнаха думите му с продължителни овации.

Когато шумът накрая утихна, Жеримски снижи глас, но все пак всяка негова дума отчетливо се чуваше из цялата зала.

— Когато стана ваш президент, няма да отварям банкови сметки в Швейцария, а ще откривам заводи из цяла Русия. Няма да прекарвам времето си на луксозни яхти, а денонощно ще работя за родината си. Ще ви служа и ще бъда предоволен от президентската заплата, не ми трябват подкупите на нечестни търгаши, чиято цел е само да ограбят националния капитал.