Джефри Арчър - Професионалистът

Този път измина минута, преди да му позволят да продължи.

— В дъното на залата — съобщи той, сочейки към журналистите — са представителите на световната преса.

Жеримски замълча, изкриви устни и добави:

— Трябва да им кажа, че са добре дошли.

Тези думи не бяха посрещнати с аплодисменти.

— Обаче им напомням, че когато аз стана президент, няма да е нужно да идват в Москва само по време на изборната кампания, могат да останат постоянно. Защото тогава Русия няма да се надява на милостиня след поредната сбирка на Г-7, а отново ще стане главен участник в световните дела. Ако Чернопов бъде избран, американците ще са по-загрижени за Мексико, отколкото за Русия. Но ако изберат мен, президентът Лоурънс ще трябва да изслушва това, което имам да му кажа, а не както сега само да подхвърля пред световната преса колко много харесва Борис.

Из залата се разнесе смях.

— Може да се обръща към всеки друг на малко име, но мен ще нарича господин президент.

Конър знаеше, че американските медии ще информират за тази забележка цялата страна и че всяка дума от речта ще бъде разнищвана в Овалния кабинет.

— Остават още осем дни, приятели мои, преди хората да решат — заяви Жеримски. — Нека прекараме всеки миг от това време така, че да победим убедително в деня на изборите. Нашата победа ще изпрати послание до целия свят, че Русия се е завърнала на световната сцена като велика сила.

Гласът му започна да се извисява с всяка изречена дума.

— Не го правете заради мен. Дори не го правете заради нашата партия. Направете го за следващото поколение руснаци, дайте им шанс да бъдат част от най-великата нация на земята. Когато давате своя глас, помнете, че само така можете още веднъж да дадете властта в ръцете на народа. — Той замълча и огледа залата. — Моля ви само за едно — за честта да поведа тези хора.

Снижи гласа си почти до шепот, за да завърши с думите:

— Предлагам себе си за ваш слуга.

Жеримски направи крачка назад и вдигна ръце във въздуха. Хората станаха на крака. Заключителната част на речта бе продължила четиридесет и седем секунди, през които той нито за миг не остана неподвижен. Беше се наклонил първо надясно, сетне наляво, всеки път вдигайки съответната си ръка, но никога — за повече от няколко секунди. Накрая той се поклони дълбоко и след като остана така цели дванадесет секунди, неочаквано се изправи и започна да ръкопляска заедно с хората.

Остана в центъра на сцената още единадесет минути, повтаряйки няколко от жестовете си отново и отново. Когато усети, че е изцедил докрай възторга на публиката, той слезе по стълбите от сцената, следван от антуража си. Когато мина по централната пътека, шумът се засили още повече, а все повече хора протягаха ръцете си към него. Жеримски се ръкуваше с всички, които бяха наблизо, докато бавно си пробиваше път към изхода на залата. Очите на Конър не се откъсваха от Жеримски. Дори след като бе напуснал залата, аплодисментите не стихваха. Не замряха, докато залата не започна да се изпразва.

Конър бе забелязал няколко характерни движения на главата и ръцете, които често се повтаряха. Вече бе наясно, че определени жестове постоянно придружаваха дадени фрази, и знаеше, че скоро ще може да ги предвижда.

— Приятелят ти току-що тръгна — отбеляза Сергей. — Да го последвам ли?

— Не е необходимо — отвърна Джаксън. — Знаем къде ще прекара нощта. Но онзи нещастник на няколко крачки зад него го очаква голямо препускане.

— Сега какво ще правим? — поинтересува се Сергей.

— Иди да поспиш. Имам чувството, че утре ни чака дълъг ден.

— Още не си ми платил за днес — измърмори Сергей, протягайки ръка. — Девет часа по шест долара на час прави петдесет и четири долара.

— Май бяха осем часа по пет долара — припомни му Джаксън. — Но опитът ти си го бива.

Той подаде четиридесет долара на Сергей.

— А утре? — запита малкият му партньор, след като преброи банкнотите и ги сложи в джоба си. — По кое време искаш да дойда?

— Чакай ме пред хотела в пет часа, и не закъснявай. Предполагам, че ще трябва да последваме Жеримски до Ярославъл, а сетне да се върнем в Москва, преди да тръгнем за Санкт Петербург.

— Късметлия си, Джаксън. Роден съм в Санкт Петербург и там няма тайни за мен. Но запомни, че взимам двойно извън пределите на Москва.

— Знаеш ли, Сергей, ако продължаваш да вдигаш цената, скоро ще се откажа от услугите ти.

Меги изкара колата от университетския паркинг в дванадесет часа и една минута. Зави наляво по улица „Проспект“, за миг спря пред първия знак „Стоп“, преди да продължи с пълна скорост. Тя рядко си позволяваше да излезе извън университетския комплекс през едночасовата си обедна почивка, но днес бе важно да успее да намери място за паркиране близо до ресторанта, за да оползотвори изцяло времето на уговорената среща. Нуждаеше се от всяка минута.