Джефри Арчър - Професионалистът

Жеримски знаеше, че най-важната му среща ще бъде с генерал Бородин и върховното военно командване. Ако успееше да убеди генерала да се оттегли от кандидатпрезидентската кампания и да го подкрепи, тогава поне два милиона и половина военни със сигурност щяха да го последват, и щеше да спечели изборите. Първоначално бе планирал да предложи на Бородин поста министър на отбраната, докато не откри, че Чернопов вече му бе обещал същия пост. Знаеше, че Чернопов се бе срещнал с генерала миналия понеделник и си бе тръгнал с празни ръце. Жеримски прие това като добър знак. Възнамеряваше да предложи на Бородин нещо, което той нямаше да може да откаже.

Конър също разбираше, че утрешната среща с военния лидер може да реши съдбата на Жеримски. Той изгаси светлината няколко минути след два часа през нощта и заспа.

Мичел изгаси лампата в мига, в който влакът излезе от гарата, но не заспа.

Сергей не успя да скрие вълнението си при мисълта за пътуване с експрес. Бе последвал партньора си до тяхното купе като доволно кученце. Когато Джаксън отвори вратата, Сергей извика:

— Хей, тук е по-широко от апартамента ми!

Той скочи на близкото легло, изу обувките си и се зави с одеялото, без да си прави труда да свали дрехите си.

— Спестява прането и преобличането — обясни той, докато Джаксън окачваше сакото и панталоните си на най-огъващата се телена закачалка, която бе виждал през живота си.

Щом американецът се приготви за лягане, Сергей потърка запотения прозорец с лакът и направи кръг, през който да гледа. Не каза нито дума, докато влакът бавно не излезе от гарата.

Джаксън се качи на своето легло и изгаси лампата си.

— Колко километра има до Санкт Петербург, Джаксън?

— Шестстотин и тридесет.

— И колко часа ще ни отнеме да стигнем дотам?

— Осем часа и половина. Очаква ни още един дълъг ден, така че заспивай.

Сергей загаси лампата до себе си, но Джаксън остана буден. Сега бе сигурен, че знае защо приятелят му е изпратен в Русия. Разбра, че Хелън Декстър очевидно иска Конър да бъде отстранен, но не си даваше сметка все още докъде може да стигне тя, за да спаси собствената си кожа.

Възнамеряваше да се обади на Анди Лойд по-рано същия следобед по клетъчния си телефон, но не успя да се свърже. Не искаше да рискува обаждането да е от хотела, така че реши да опита отново след речта на Жеримски на Площада на свободата на следващия ден, когато във Вашингтон вече щеше да е ден. Джаксън бе уверен, че след като Лойд разбере какво става, ще му даде правомощия да прекрати цялата операция, преди да е станало твърде късно. Затвори очи.

— Женен ли си, Джаксън?

— Не, разведен — отвърна той.

— Сега в Русия има повече разведени, отколкото в Щатите. Знаеш ли това, Джаксън?

— Не, но през последните няколко дни разбрах, че главата ти е пълна с безсмислена информация.

— Ами деца? Имаш ли деца?

— Не — промълви Джаксън. — Загубих…

— Защо не ме осиновиш? Тогава ще се върна в Америка с теб.

— Смятам, че и Тед Търнър не може да си позволи да те осинови. Заспивай вече, Сергей.

Настъпи тишина.

— Още един въпрос, Джаксън.

— Кажи ми, как да те накарам да млъкнеш?

— Защо този мъж е толкова важен за теб?

Джаксън помълча известно време, преди да отговори.

— Преди двадесет и девет години той спаси живота ми във Виетнам, задължен съм му. Сега ясно ли ти е?

Сергей не отговори, бе заспал дълбоко.

Владимир Болченков, шефът на полицията в Санкт Петербург, имаше твърде много грижи, за да се тревожи за четирите мистериозни телефонни прозвънявания.

Чернопов бе посетил града в понеделник и бе спрял движението, настоявайки автомобилната му колона да бъде също толкова голяма, колкото и на последния президент.

Бородин отказваше да разреши на хората си да напуснат казармата, докато не им бъде платено, а сега, когато изглежда се бе отказал да се кандидатира, слуховете за военен преврат бяха изплували отново.

— Не е трудно да се отгатне кой град би искал да превземе Бородин най-напред — бе предупредил кмета шефът на полицията.

Болченков бе основал цял отдел за борба с тероризма по време на предизборната кампания. Беше сигурен, че в неговия град няма да убият никой от кандидатите. Само през тази седмица отделът бе получил двадесет и седем заплахи за живота на Жеримски. Болченков ги приемаше като обичайни прояви на психопати и странни типове и не им обръщаше особено внимание. Но тази сутрин един младши лейтенант се бе втурнал в кабинета му с побеляло лице и треперещ глас.