— Открих плик, адресиран до мен — беше скрит в едно от чекмеджетата му.
— Старият романтик! — възкликна Тара. — Какво пише в писмото?
— Нямам понятие. Не съм го отворила.
— Защо, за бога?
— Отгоре е написал съвсем ясно да не се отваря преди 17 декември.
— Татко не би се разсърдил, ако го отвориш, в случай че се притесняваш и това ще те успокои.
— Инструкциите му не могат да бъдат по-ясни — не се съгласи Меги. — Ще ми се да не бях го намирала.
— Кога го намери?
— В сряда. Беше скрит между спортните му дрехи в чекмедже, което много рядко отварям.
— Преди три дни — отбеляза Тара. — Не бих чакала и три минути, ако писмото беше до мен.
— Зная, че не би изтърпяла — промълви Меги, — но все пак ще изчакам още няколко дни преди да направя каквото и да било. Ще го сложа обратно в чекмеджето, в случай че баща ти се върне внезапно. Така няма да разбере, че съм го открила.
— Може би трябва да долетя във Вашингтон.
— Защо? — попита Меги.
— Да ти помогна да го отвориш.
— Тара, не ставай глупава.
— Не съм по-глупава от теб, както стоиш сама и се чудиш какво може да има вътре в плика.
— Вероятно си права.
— Ако си толкова несигурна в себе си, защо не се обадиш на Джоан, и не я попиташ какво да правиш?
— Вече го сторих.
— И какво каза тя?
— Да го отворя.
Болченков седна на бюрото си в оперативния кабинет и огледа двадесетте подбрани мъже. Запали седмата си цигара за тази сутрин.
— Колко души очакваме да се съберат на площада този следобед? — запита той.
— Само можем да предполагаме, шефе — отговори най-старшият офицер, — но не е чудно да са около сто хиляди.
Мъжете започнаха тихо да разговарят помежду си.
— Тишина! — остро заповяда Болченков. — Защо толкова много, капитане? Чернопов успя да събере около седемдесет хиляди души.
— Жеримски е далеч по-обаятелна личност, а сега, когато рейтингът му се вдигна, предполагам, че ще събере много повече хора на площада.
— Колко офицери можем да отделим?
— Целият личен състав, шефе, отмених всички отпуски. Вече съм разпространил описанието на човека с надежда да го хванем, преди да стигне до площада. Но повечето ми хора нямат опит за такава мащабна операция.
— Ако наистина се съберат сто хиляди души, и на мен ще ми бъде за пръв път — призна Болченков. — Всички офицери ли са получили описанието?
— Да, но високите чужденци със сини очи и пясъчноруси коси са доста. И не забравяйте, че хората ми не знаят точната причина за залавянето му. Не исках да всявам паника в редиците им.
— Правилно сте постъпили. Но не искам само да го уплашим. Ако не го хванем сега, просто му даваме втори шанс по-късно. Някой да е получил повече информация?
— Да, шефе — отвърна млад човек, застанал до стената.
Шефът загаси цигарата си и кимна.
— Има трима южноафрикански журналисти, официално отразяващи изборите. От описанието, дадено ни от информатора, почти съм сигурен, че този, когото търсим, се нарича Пие дьо Вилие.
— Има ли нещо в компютъра за него?
— Не точно за него — съобщи младият офицер. — Полицията в Йоханесбург ни оказа голяма помощ. В архива им има досиета на трима мъже с това име, провинени в престъпления от дребна кражба до многоженство, но никой от тях не отговаря на описанието. Двамата в момента са в затвора. Полицаите нямаха представа къде се намира третият. Но споменаха за колумбийската връзка.
— Каква колумбийска връзка? — заинтересува се Болченков, запалвайки нова цигара.
— Преди няколко седмици ЦРУ разпространи строго секретно съобщение с подробности около убийството на кандидата за президент в Богота. Изглежда са проследили атентатора до Южна Африка, а сетне са го изгубили. Обадих се на моята връзка в ЦРУ, но всичко, което той успя да ми каже, бе, че имат информация за раздвижването на човека. Видян е да се качва на самолет в Женева.
— Това е достатъчно засега — заключи шефът. — Предполагам, че не е имало и следа от него тази сутрин, когато Жеримски посети Ермитажа.
— Не, шефе — отвърна друг офицер, — не и ако е бил с журналистическия корпус. Там бяха двадесет и трима журналисти, и само двама от тях донякъде отговаряха на описанието. Единият е Клифърд Саймъндс от CNN, а другия го познавам от години. Играем шах.
Всички в стаята се разсмяха и това понамали създалото се напрежение.
— Покривите и сградите? — запита шефът.
— Разполагам с десетина мъже, инструктирани да наблюдават покривите около площада — уведоми присъстващите командирът на малка въоръжена част. — Повечето от сградите са обществени, така че ще поставя цивилни офицери на всеки вход и изход. Ако човек, отговарящ на описанието, опита да се промъкне на площада или да влезе в някое от зданията около него, ще бъде арестуван веднага.
Читать дальше