Джефри Арчър - Професионалистът

Шефът изслуша записа, направен преди няколко минути. Първото обаждане бе от девет и двадесет и четири — петдесет и една минути след като Жеримски бе пристигнал в града.

— Ще има опит за покушение върху живота на Жеримски този следобед — съобщи мъжки глас с акцент, който Болченков не можа точно да определи. Средноевропейски навярно, определено не говореше руснак.

— Докато Жеримски държи реч на Площада на свободата, стрелец, нает от мафията, ще се опита да го убие. За повече подробности, ще звънна след няколко минути, но ще говоря само с Болченков.

Връзката прекъсна. Краткостта на разговора не даваше възможност той да бъде проследен. Болченков моментално разбра, че си имат работа с професионалист.

Единадесет минути по-късно телефонът отново иззвъня. Лейтенантът се опита да проточи разговора колкото е възможно по-дълго, под претекст, че се мъчат да открият шефа, но непознатият само каза:

— Ще се обадя отново след няколко минути. Постарайте се Болченков да е наблизо. Губите ваше време, не мое.

Тогава лейтенантът нахлу в кабинета на шефа. Болченков обясняваше на един от хората на Жеримски защо автоколоната не може да има същия брой мотористи като тази на Чернопов. Щом зърна подчинения си, веднага загаси цигарата и отиде в отдела по тероризъм. Изминаха девет минути, преди телефонът отново да иззвъни.

— Там ли е Болченков?

— На телефона.

— Мъжът, когото трябва да търсите, се представя за чуждестранен журналист от южноафрикански вестник, който не съществува. Пристигна в Санкт Петербург с експреса от Москва тази сутрин. Работи сам. Ще ви се обадя пак след три минути.

Три минути по-късно целият отдел се бе събрал, за да чуе подробностите.

— Сигурен съм, че цялата антитерористична секция на полицията в Санкт Петербург се е събрала и слуша всяка моя дума — започна човекът. — Позволете ми да ви помогна. Убиецът е висок метър и осемдесет и три, има сини очи и гъста пясъчноруса коса. Вероятно ще бъде дегизиран. Не зная как ще е облечен, но направете нещо, за да си заслужите заплатите.

Връзката прекъсна.

Цялата секция прослушваше записите отново и отново през следващия половин час. Неочаквано шефът загаси цигарата си и нареди:

— Пуснете пак третия запис.

Младши лейтенантът натисна бутона, учуден какво ли е чул шефът му, което останалите са пропуснали. Нали всички слушаха напрегнато.

— Спри — изкомандва шефът след няколко секунди. — Така си и мислех. Върни записа обратно и почни да броиш.

„Какво да броя?“, искаше да попита лейтенантът, докато натискаше бутона. Този път чу далечно биене на часовник.

Той пренави касетата и всички я изслушаха още веднъж.

— Два удара — определи лейтенантът. — Ако е било два следобед, нашият информатор се обажда от Далечния Изток.

Шефът се усмихна.

— Не мисля така — заяви той. — По-вероятно това позвъняване да е от два часа тази сутрин, от източното крайбрежие на САЩ.

Меги седеше втренчена в кафявия плик на нощното шкафче и се чудеше дали той няма да й причини още една безсънна нощ. Не бе помръднала почти час. Сетне неочаквано вдигна слушалката до леглото и набра номер 650.

— Тара Фицджералд — бързо изговори глас.

Не „ало“, „добър вечер“ или потвърждение, че е набран верният номер. Просто съобщаваше името, така че никой да не си губи времето. „Колко прилича на баща си“, помисли Меги.

— Скъпа, обажда се майка ти.

— О, здравей, мамо. Колата ли се счупи отново, или е нещо сериозно?

— Нищо, скъпа, просто ми липсва баща ти — отвърна тя, смеейки се малко нервно. — Надявах се, че ще имаш малко време да поговорим.

— На теб поне ти липсва само един мъж — опита се да разведри разговора Тара. — На мен ми липсват двама.

— Може би си права, но ти знаеш къде е Стюарт през цялото време, а и нищо не ти пречи да му се обадиш, когато поискаш. Моят проблем е, че нямам представа къде е баща ти.

— Това не е нещо ново, мамо. Всички знаем правилата, когато татко го няма. Жените да стоят у дома и търпеливо да чакат господарят да се върне. Типично ирландско…

— Да, така е. Но този път имам особено предчувствие — възрази Меги.

— Сигурна съм, че няма защо да се тревожиш, майко. В края на краищата той е заминал преди седмица. Спомни си колко пъти преди се е връщал, именно когато най-малко си очаквала. Винаги съм си мислила, че го прави нарочно, за да провери дали нямаш любовник.

Меги се засмя пресилено.

— Нещо друго те тревожи, нали, мамо? — тихо попита Тара. — Искаш ли да ми го кажеш?