Джефри Арчър - Професионалистът

— Всичко наред ли е, Конър? — тихо запита тя.

— Да, наистина, скъпа. — Той я освободи от прегръдката си.

Взе куфара и тръгна надолу по стълбата.

— Съжалявам, че няма да съм тук за Деня на благодарността. Нали няма да забравиш да кажеш на Тара, че с нетърпение очаквам да я видя за Коледа? — говореше той, докато Меги го следваше към вратата.

Спря до кола, която тя не бе виждала преди.

— Както и на Стюарт — напомни му тя.

— Да, разбира се — съгласи се той, докато слагаше куфара в багажника. — Хубаво ще е да го видя отново.

Още веднъж прегърна жена си. Този път я притисна до себе си за кратко.

— Мили боже, какво ще подарим на Тара за Коледа? — неочаквано каза Меги. — Дори не съм помислила за това.

— Ако видиш последната й телефонна сметка, не би говорила за никакви подаръци.

— Не съм виждала тази кола — каза Меги.

— На компанията е. Довиждане, скъпа — сбогува се окончателно Конър и зае мястото си зад волана.

Без нито дума повече, той натисна педала на газта и потегли. Мразеше да се сбогува с Меги и се опитваше да направи тези моменти възможно най-кратки. Погледна в огледалото за обратно виждане. Тя стоеше накрая на улицата и му махаше, когато колата зави на „Кеймбридж Плейс“ и се отправи към летището.

Щом стигна до края на „Дълес“, подмина автоматите за кратък престой на паркинга. Закара колата до рампата и прибра квитанцията от апарата, преди да паркира в дъното. Заключи колата и се отправи към входа на летището. Взе ескалатора за следващия етаж и се отправи към контролното гише на „Юнайтид еърлайнс“.

— Благодаря, господин Пери — каза униформената служителка, която провери билета му. — Полет 918 е почти готов за излитане. Моля ви, тръгнете към изход C7.

След като мина през контрола за сигурност, Конър взе автобусчето до терминала. В чакалнята седна в далечния ъгъл и когато повикаха пътниците, той се качи на самолета и зае обичайното си място до прозореца в задната част на самолета. Двадесет минути по-късно той слушаше обясненията на капитана, че няма да излетят навреме, но за сметка на това, като по чудо, ще пристигнат по разписание.

В чакалнята млад мъж в тъмносин костюм набра номер на клетъчния си телефон.

— Да? — обади се глас.

— Агент Съливан се обажда. Птичката отлетя.

— Добре. Обади се отново, веднага щом изпълниш останалата част на задачата.

Линията прекъсна.

Младият мъж изключи телефона си и взе ескалатора към приземния етаж. Отиде до колата в дъното на паркинга, отключи я, плати на изхода и се насочи на запад.

Тридесет минути по-късно предаде ключовете в автобазата и се подписа в дежурната книга. Там бе отбелязано, че колата е взета на негово име и е върната от него.

— Абсолютно ли си сигурен, че няма да има никаква следа, че изцяло ще заличим неговото съществуване? — попита Декстър.

— Напълно — отвърна Гутенбърг. — Не забравяй, че на първо място той никога не е фигурирал в списъците на управлението.

— Ами съпругата му?

— Защо би заподозряла нещо? Месечният му чек със заплатата е преведен в общата им сметка. Не би й дошло наум за нас. Според нея той е напуснал сегашното си място и ще започне да работи за „Вашингтон провидънт“ от първи януари.

— А бившата му секретарка?

— Прехвърлих я в Лангли, така че да я държа под око.

— В кой отдел?

— Ами в отдела за Средния изток.

— Защо точно Средния изток?

— Защото трябва да бъде в офиса по време на техните работни часове от шест вечерта до три сутринта наше време. И през следващите осем месеца смятам да я товаря с толкова много работа, че да не може да мисли за нищо друго, освен да мечтае за времето, когато ще се пенсионира.

— Добре. Къде се намира Фицджералд сега?

Гутенбърг погледна часовника си.

— Някъде насред Атлантика. Ще се приземи в „Хитроу“ след около четири часа.

— А колата?

— Вече е върната в автобазата, ще бъде пребоядисана и ще й сложат нови номера.

— Какво ще стане с кабинета му на улица „Ем“?

— Ще бъде опразнен през нощта, а в понеделник някаква Агенция по недвижими имоти ще заеме целия етаж.

— Изглежда си помислил за всичко, освен за това, какво ще се случи, когато той се върне във Вашингтон — каза директорът.

— Той няма да се върне във Вашингтон — заяви Гутенбърг.

Конър застана на дългата опашка пред гишето за контрол на паспортите. Когато накрая редът му дойде, служителят провери паспорта му и каза:

— Надявам се да прекарате добре в Англия, господин Пери.