Джефри Арчър - Професионалистът

— Колко време е необходимо за подготовката на конкретна програма? — запита Гутенбърг.

— Колко време ще ви е нужно да уточните какво искате да каже президентът? — попита Циглер, отново усмихвайки се по детски.

Тя продължи да натиска бутона, докато накрая Конър вдигна телефона на бюрото си.

— Какво има, Джоан? Не съм оглушал.

— Личната секретарка на президента, Рут Престън, чака да я свържа с теб.

Конър чу друг женски глас.

— Вие ли сте Конър Фицджералд?

— Да, на телефона — отвърна Конър.

Ръката му се изпоти. Това никога не му се бе случвало, докато изчакваше да натисне спусъка.

— Ще ви свържа с президента.

Той чу прещракване.

— Добър ден — изрече познат глас.

— Добър ден, господин президент.

— Мисля, че знаете защо се обаждам.

— Да, сър, така е.

Професор Циглер натисна „Встъпително изявление“. Директорката и заместникът й не помръднаха.

— Сметнах, че е редно да знаете колко важна е за мен тази задача. — Пауза — Защото не се съмнявам, че точно вие сте човекът, който ще я изпълни безупречно. — Пауза. — Така че се надявам да се съгласите да поемете тази отговорност.

Циглер натисна бутона „Изчакване“.

— Оценявам доверието ви в мен, господин президент — каза Конър — признателен съм, че отделихте време, за да ми се обадите лично…

— Номер 11 — отбеляза Циглер, който знаеше отговорите наизуст.

— Това е най-малкото, което мога да сторя при тези обстоятелства. — Пауза.

— Благодаря, господин президент. Въпреки че господин Гутенбърг ме увери, че сте силно заинтересован, а директорът лично ми се обади този следобед, за да потвърди, аз се чувствах неспособен да поема задачата, без да съм сигурен, че заповедта идва лично от вас.

— Номер 7.

— Разбирам притесненията ви. — Пауза.

— Номер 19.

— Вероятно, когато всичко приключи, двамата със съпругата ви ще дойдете да ме посетите в Белия дом — естествено, ако позволи директорът. — Пауза.

— Номер 5 — отбеляза Циглер.

Избухна силен смях.

Конър леко отдръпна слушалката от ухото си.

— Това ще е голяма чест, сър — каза той, щом смехът заглъхна.

— Заключителното изявление — маркира Циглер.

— Добре. Ще се видим веднага, щом се върнете. — Пауза. — Често си мисля колко е тъжно, че американците невинаги имат възможност да оценят своите неизвестни герои. — Пауза. — Беше ми приятно да поговорим. До скоро.

— Дочуване, господин президент.

Конър все още държеше слушалката, когато Джоан влезе в стаята.

— Е, още един мит бе опроверган — отбеляза тя.

Конър извърна поглед към нея и учудено повдигна вежди.

— Казват, че президентът винаги се обръщал към хората на малко име.

Гутенбърг му подаде голям кафяв плик, съдържащ четири паспорта, три билета за самолет и пачка банкноти в различна валута.

— Не трябва ли да се разпиша за всичко това? — попита Конър.

— Не. Тъй като всичко стана малко неочаквано, ще се справим с формалностите, когато се върнеш. Щом пристигнеш в Москва, веднага иди в главната квартира на партията на Жеримски и представи акредитивните си писма на журналист на свободна практика от ЮАР. Ще ти дадат подробната му програма чак до деня на изборите.

— Ще имам ли връзка в Москва?

— Да. Ашли Мичел. — Гутенбърг за миг се поколеба. — Това е първата му голяма задача и бе информиран накратко за най-важните и необходими неща. Инструктиран е да се свърже с теб, ако има възможност. Ако се налага, Мичел ще ти достави оръжието.

— Чие производство и каква марка е?

— Обикновеният „Ремингтон 700“ по поръчка — отвърна Гутенбърг. — Но ако Чернопов излезе начело в предизборната борба, няма да се наложи да действаш. При това положение се връщаш във Вашингтон ден след изборите. Боя се, че тази мисия може да се окаже напразно разкарване.

— Да се надяваме — процеди Конър и тръгна, без да подаде ръка на заместник-директора.

— Нямаше как да откажа — каза Конър, слагайки още една синя риза в куфара.

— Трябваше да го направиш — възрази Меги. — Фактът, че започваш нова работа от първо число следващия месец, не е ли убедително извинение?

Тя замълча. След това запита:

— Каква бе реакцията на Бен Томпсън?

— Прояви голямо разбиране — отговори Конър, — няма да е проблем да започна месец по-късно. Изглежда декември винаги е доста спокоен.

Конър натисна дрехите, като се чудеше как ще смести и несесера си. Вече съжаляваше, че не позволи на Меги да приготви багажа му, но не искаше тя да се натъкне на някои неща, които не се връзваха с разказаната от него история. Седна върху капака на куфара. Меги щракна ключалката и двамата паднаха на леглото. Той я прегърна и я задържа дълго в обятията си.