Джефри Арчър - Професионалистът

— Добре. Да оставим нещата така три дни, а сетне му предложи друга работа.

— Защо да чакаме три дни?

— Очевидно никога не си чел разработката на Фройд за максималната уязвимост.

— Ще ви кажа точно откъде идва информацията ми — съобщи Том Лоурънс. — Лично от президента на Колумбия. Той ми благодари за намесата в изборите в негова полза.

— Това едва ли е доказателство — промърмори Декстър, без да показва някакви чувства.

— Съмнявате се в думите ми, така ли, Хелън? — Президентът не направи опит да скрие гнева си.

— Съвсем не, господин президент — спокойно отвърна Декстър, — но ако обвинявате ЦРУ, че е провело операция под прикритие без ваше знание, надявам се да не разчитате само на думите на южноамериканския политик.

Президентът се наклони напред.

— Хелън, предлагам да ме изслушате внимателно. Записах разговора, проведен в Овалния кабинет наскоро — каза той. — Това, което ще чуете, ме порази и смятам, че е абсолютна истина, при това казана с откровеност, каквато подозирам, че вие не сте проявявали особено много през последните години.

Директорката все още не показваше признаци на неудобство, въпреки че Ник Гутенбърг, седнал от дясната й страна, неловко се размърда на стола си. Президентът кимна към Анди Лойд, който натисна едно копче на касетофона, поставен на бюрото на президента.

— Бихте ли ми разказали подробно?

— Да, разбира се, макар да съм сигурен, че не мога да ви кажа нещо ново. Единственият ми конкурент, Рикардо Гусман, бе удобно изключен от бюлетината само две седмици преди изборите.

— Нали не предполагате, че… — Гласът бе на Лоурънс.

— Е, ако не са били вашите хора, то със сигурност не са били и моите — Херера прекъсна президента, преди той да довърши думите си.

Последва толкова дълга тишина, че Гутенбърг започна да се чуди дали разговорът не е приключил, но тъй като Лоурънс и Лойд не помръднаха, той реши, че има още.

— Разполагате ли с някакво доказателство, че убийството е свързано с ЦРУ? — попита накрая Лоурънс.

— Пушката, с която е бил убит Гусман, е продадена в заложна къща, преди убиецът да избяга от страната. По-късно тя е взета от магазина от ваши офицери, които са я изпратили обратно в Америка с дипломатическа поща.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Моят началник на полицията е очевидно по-искрен с мен, отколкото ЦРУ с вас.

Анди Лойд спря касетката. Хелън Декстър вдигна поглед към президента, той също се бе втренчил в нея.

— Е? — запита Лоурънс заплашително. — Този път какво просто обяснение ще ми предложите?

— Разговорът не дава абсолютно никакво доказателство, че ЦРУ е замесено в убийството на Гусман — каза тя спокойно. — Това са само предположения. Вероятно Херера се опитва да защити човек, който е изпълнил неговите собствени заповеди.

— Предполагам, че що се отнася до „самотния убиец“, той съвсем своевременно е изчезнал някъде в Южна Африка — саркастично изрече президентът.

— В мига, в който изплува на повърхността, ще го открием, и тогава ще ви дадем доказателства, господин президент.

— Невинен човек, застрелян в някоя задна уличка в Йоханесбург, няма да е достатъчно доказателство за мен — заяви Лоурънс.

— Нито за мен — съгласи се Декстър. — Когато ви представя човека, извършил убийството, няма да има никакво съмнение за кого е работил. — Гласът й прозвуча остро.

— Ако се провалите — заплаши я президентът, — не бих се учудил, този запис да попадне в ръцете на репортер от „Вашингтон Поуст“. Има един, който не се слави с любовта си към ЦРУ. Ще оставим той да реши дали Херера прикрива себе си, или просто казва истината. И в двата случая ще се наложи да отговаряте на ужасно голям брой въпроси.

— Ако подобно нещо се случи, вие също ще трябва да отговорите на един-два въпроса, господин президент — отвърна Декстър, без да мигне.

Лоурънс гневно се изправи от стола си и заплашително я изгледа.

— Нека бъде ясно, още държа да получа категорично доказателство кой е изчезналият южноафриканец. И ако не успеете да ми намерите такова за двадесет и осем дни, ще очаквам оставките и на двама ви на бюрото си. А сега напуснете кабинета ми.

Директорът и заместникът й станаха и излязоха безшумно от стаята. Нито един от тях не проговори. Мълчаливо седнаха на задната седалка в колата на Декстър. Когато потеглиха и напуснаха територията на Белия дом, тя докосна бутона на страничната облегалка и между тях и шофьора се издигна преграда от матирано стъкло. Така разговорът им оставаше таен.