Джефри Арчър - Професионалистът

— Има ли начин да разбереш къде ще го изпратят?

— В момента, не. Дори съпругата му не знае.

— Добре, да погледнем на нещата от тяхна гледна точка — започна да разсъждава Лойд. — Какво би направила Декстър точно сега, за да спаси кожата си?

— Преди да отговоря, трябва да знам резултата от последния разговор с президента — заяви Джаксън.

— Той даде на двамата с Гутенбърг двадесет и осем дни да докажат, че ЦРУ не е въвлечено в убийството на Гусман, и да осигурят доказателства за това кой го е убил. Даде им да разберат, че ако се провалят, ще изиска оставките им и че ще предостави всички доказателства, които притежава, на „Вашингтон Поуст“.

Настъпи дълго мълчание, преди Джаксън отново да заговори:

— Това означава, че въпросният агент има по-малко от месец живот.

— Тя никога не би премахнала някого от хората си — недоумяващо каза Лойд.

— Секторът, в който агентът работи, не съществува официално, господин Лойд. Той е познат в управлението като неофициален офицер под прикритие, НОП.

— Така ли?

— Да, няма го във ведомостите на никоя държавна институция. Ето защо ЦРУ може да отрече, че знае за неговите действия, ако се случи нещо непредвидено.

— Е, наистина не ни върви. Този човек ти е приятел, нали?

— Да — тихо призна Джаксън.

— Тогава направи всичко възможно да остане жив.

— Добър ден, госпожо директор. Обажда се Конър Фицджералд.

— Добър ден, Конър. Радвам се да те чуя — каза Декстър с по-голяма сърдечност, отколкото при последната им среща.

— Заместник-директорът ме помоли да се обадя, когато взема решение по въпроса, по който говорихме в понеделник.

— Да — произнесе Декстър, връщайки се към обикновения си лаконичен стил.

— Ще се заема със задачата.

— Радвам се да го чуя.

— При едно условие.

— Какво е то?

— Искам доказателство, че операцията е била одобрена от президента.

Настъпи дълго мълчание, преди Декстър да изрече:

— Ще информирам президента за твоето искане.

— Е, как действа това? — попита Декстър.

Не си спомняше кога за последен път бе посещавала лабораторията на отдела за изобретения в Лангли.

— Всъщност е много лесно — съобщи професор Циглер, директор на Техническата служба в ЦРУ.

Той се върна до редицата компютри и натисна няколко клавиша. На монитора се появи лицето на Том Лоурънс.

След като Декстър и Гутенбърг послушаха известно време президента, тя възкликна:

— Какво толкова забележително е направено? Всеки е слушал речите му и преди.

— Вероятно, но никой никога не е чувал точно тази — възрази Циглер.

— Какво имаш предвид? — запита Гутенбърг.

На лицето на професора се появи детска усмивка.

— В компютъра съм записал над хиляда речи, телевизионни и радиоинтервюта, телефонни разговори на президента от последните две години. Всяка дума или фраза, използвана през това време, съществува в паметта под код „Томи“. Мога да го накарам да произнесе реч на всяка тема, която изберете. Дори съм в състояние да реша каква да бъде позицията му по даден въпрос.

Декстър започна да обмисля възможностите.

— Ако на „Томи“ се зададе въпрос, може ли да даде убедителен отговор?

— Не веднага — призна Циглер, — но ако имате обща представа от въпроса, на който той трябва да отговори, вярвам, че бих могъл да заблудя и собствената му майка.

— Значи всичко, което трябва да направим — резюмира Гутенбърг, — е да предвидим какво е най-вероятно да каже другата страна.

— Това не е толкова трудно, колкото изглежда — отбеляза Циглер. — Все пак, ако ти се обади президентът, едва ли ще го попиташ за стабилността на долара или какво е закусил, нали? В повечето случаи причината, поради която президентът търси някого, е известна. Нямам представа за какво ви е нужен „Томи“, но ако ви е необходимо встъпително или заключително слово, или отговори на петдесет въпроса, или изявления по някакъв повод, почти мога да гарантирам, че програмата ще успее да проведе правдоподобен разговор.

— Убеден съм, че ще се справим — заяви Гутенбърг.

Декстър кимна в знак на съгласие и попита:

— Защо сме разработили първо тази програма?

— За да я използваме, в случай че президентът почине, докато сме във война, а се налага да убеждаваме врага, че той все още е жив, но „Томи“ има и много други приложения, госпожо директор. Например…

— Сигурно — прекъсна го Декстър.

Циглер изглеждаше разочарован, че след като Декстър е научила това, което я интересува, не проявява интерес към другите достойнства на „Томи“.