Джефри Арчър - Професионалистът

— Говори ли вече с Фицджералд?

— Не — отвърна Гутенбърг. — Нали ми каза да изчакам три дни. Смятах да му се обадя в понеделник.

„Със съжаление трябва да ви информираме, че…“

Конър четеше писмото за трети път, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Той се вцепени. Какво ли се бе случило? Вечерята у Томпсънови бе повече от приятна. Когато двамата с Меги си тръгнаха малко преди полунощ, Бен го бе поканил да играят голф през следващия уикенд в „Бърнинг Трий“, а Елизабет предложи Меги да се отбие на кафе, докато мъжете преследват малките бели топки. На следващия ден адвокатът му се бе обадил, че договорът с „Вашингтон провидънт“ е бил изпратен за одобрение и се нуждае от няколко дребни поправки.

Конър вдигна слушалката.

— Да, Джоан.

— Заместник-директорът те търси по телефона.

— Свържи ме — каза той нетърпеливо.

— Конър? — изрече глас, на който той никога не вярваше. — Възникна нещо важно и директорката ме помоли да те информирам незабавно.

— Разбира се — каза Конър, без наистина да вниква в думите на Гутенбърг.

— Да се срещнем ли в три часа, на обичайното място?

— Разбира се — съгласи се Конър.

Задържа слушалката, дълго след като чу прещракването. Прочете писмото за четвърти път и реши да не казва нищо на Меги, преди да си намери друга работа.

Конър пристигна пръв на площад „Лафайет“. Настани се на една пейка срещу Белия дом. Няколко минути по-късно Ник Гутенбърг седна на другия край на пейката. Конър дори не погледна към него.

— Самият президент помоли ти да изпълниш тази задача — измърмори Гутенбърг, вглеждайки се в Белия дом. — Иска с това да се заеме най-добрият ни служител.

— Но аз напускам след десет дни — възрази Конър.

— Да, директорката ми каза, но президентът настоя да направим всичко по силите си, за да те убедим да останеш, докато задачата приключи.

Конър замълча.

— Конър, резултатът от изборите в Русия може да се отрази върху бъдещето на свободния свят. Ако онзи лунатик Жеримски бъде избран, това ще означава възобновяване на студената война. На президента ще се наложи да забрави за законопроекта за ограничаване на въоръжението, а Конгресът ще настоява да се увеличи бюджетът за отбрана. Това ще ни доведе до банкрут.

— Но Жеримски е доста назад според всички проучвания — не се съгласи Конър. — Нали се очаква да спечели Чернопов?

— Сега може да изглежда така — каза Гутенбърг, — но има още три седмици до изборите и президентът — той наблегна на думата, взирайки се в Белия дом — смята, че с толкова непостоянен електорат би могло да се случи всичко. Ще е много по-спокоен, ако си там, в случай че дотрябва твоята вещина.

Конър не отговори.

— Ако се тревожиш за новата си работа — продължи Гутенбърг, — ще съм щастлив да поговоря с шефа на компанията, за да му обясня, че това е краткосрочна задача.

— Не е необходимо — каза Конър. — Но се нуждая от малко време да помисля.

— Разбира се — съгласи се Гутенбърг. — Когато решиш, моля те, обади се на директорката и й кажи до какво заключение си стигнал.

Той се изправи и се отдалечи по посока на площад „Фарагут“.

Три минути по-късно Конър тръгна в противоположната посока.

Анди Лойд вдигна слушалката на червения телефон. Този път позна гласа веднага.

— Почти съм сигурен кой е извършил убийството в Богота — заяви Джаксън.

— За ЦРУ ли работи? — попита Лойд.

— Да, работил е.

— Имаш ли достатъчно доказателства да убедиш Комисията на Конгреса?

— Не, нямам. Почти всички доказателства биха могли да бъдат отхвърлени като несъществени, но когато съберем всичко заедно, съвпаденията стават твърде много.

— Например?

— Агентът, когото подозирам в извършване на убийството, е бил уволнен веднага след срещата на президента с Декстър в Овалния кабинет. Тогава президентът е настоял да разбере кой е отговорен за убийството на Гусман.

— Това не е кой знае какво.

— Вероятно не, но същият агент се канеше да започне нова работа във „Вашингтон провидънт“ като началник на отдел „Отвличане и откупи“, когато неочаквано, без никакви обяснения, предложението за назначение е било оттеглено.

— Второ съвпадение.

— Има и трето. Три дни по-късно Гутенбърг се срещна с въпросния агент на една пейка в парка на площад „Лафайет“.

— Какъв е бил поводът?

— Да му се даде възможност да остане на работа в ЦРУ.

— С каква цел?

— Една последна задача.

— Имаш ли представа каква е тя?

— Не, но няма да се учудя, ако е някъде далеч от Вашингтон.