Джефри Арчър - Професионалистът

— С удоволствие, сър — прие Конър.

— Наричайте ме Бен — предложи председателят, — никой във „Вашингтон провидънт“ не ме нарича сър, особено висшата администрация.

Той се усмихна и сърдечно подаде ръка на Конър.

— Ще помоля секретарката си да се обади във вашия офис да определим датата. Очаквам с нетърпение да се запозная със съпругата ви. Меги се казваше, нали?

— Да, сър — отговори Конър. Той направи кратка пауза. — Аз също ще се радвам да се запозная с госпожа Томпсън, Бен.

Лойд вдигна червения телефон, но не разпозна веднага гласа.

— Сдобих се с информация, която може да ви е от полза. Съжалявам, че ми отне толкова време.

Лойд бързо грабна жълт лист и химикалка. Не се налагаше да натиска никакви бутони — по този телефон автоматично се записваше всеки разговор.

— Току-що пристигам от Богота, където бях за десет дни. Там някой се постара вратите пред мен не само да са затворени, но и здраво залостени.

— Значи Декстър е разбрала с какво се занимаваме — отбеляза Лойд.

— Бих могъл да се обзаложа, че е научила минути след разговора ми с местния шеф на полицията.

— Това означава ли, че тя знае за кого работите?

— Не, прикрил съм се добре. Затова ми бе нужно и толкова време да се свържа с вас. Сигурен съм, че след безумното преследване, в което въвлякох един от младшите й офицери, тя никога няма да се сети на кого докладвам. Нашето културно аташе в Богота сега преследва всеки наркобарон и всеки младши чиновник в отдела за борба с наркотиците, както и половината местни полицаи. Докладът му ще запълни толкова страници, че ще им отнеме месец само да го прочетат, камо ли да разберат какво съм правил там.

— Открихте ли нещо, с което да притиснем Декстър? — попита Лойд.

— Нищо, което тя да не може да обясни. Но всички следи водят до заключението, че зад това убийство стои ЦРУ.

— Бихме могли и сами да го докажем — заяви Лойд. — Проблемът ни е, че въпреки безупречните акредитивни писма на информатора ни, той никога няма да се яви като свидетел, защото точно той е човекът, който пряко е облагодетелстван от убийството. Разполагате ли с някакво доказателство, което да представим в съда?

— Само с шефа на полицията в Богота, а неговите акредитивни писма съвсем не са изрядни. Ако се изправи пред съда, никак не съм наясно на чия страна би застанал.

— Тогава как сте толкова категоричен, че ЦРУ е замесено?

— Видях пушката, която, уверен съм, е използвана за убийството на Гусман. Дори се добрах до гилзата от куршума, с който е бил убит. Нещо повече, напълно съм убеден, че познавам мъжа, изработил пушката. Той е най-добрият в този бранш и работи за определен тесен кръг специални клиенти.

— Нека отгатна — предложи Лойд. — Всички те работят в ЦРУ.

— Всички, с изключение на един, когото Декстър пенсионира преди няколко дни.

— Тогава да го намерим незабавно и да го привлечем към нас.

Настъпи дълго мълчание, преди накрая Джаксън да изрече:

— Може би така действате в Белия дом, господин Лойд, но този човек не би предал бившия си работодател, каквото и възнаграждение да му обещаете. Заплахите също не вървят при него — няма да му мигне окото, дори да опрете пистолет в слепоочието му.

— Откъде сте така сигурен?

— Той служеше при мен във Виетнам и дори виетконгците не успяха да изкопчат нищо от него. Истината е, че благодарение на него сега съм жив. Вероятно Декстър го е убедила, че заповедта идва направо от Белия дом.

— Ние можем да му обясним каква е ситуацията — предложи Лойд.

— Това само ще постави живота му в опасност. Не, трябва да докажа, че Декстър е замесена, без той да открие намеренията ни, а това никак няма да е лесно.

— Как в такъв случай ще се справите?

— Като начало мисля да отида на тържеството, което той организира за пенсионирането си.

— Сериозно ли говорите?

— Да, там ще се срещна с една жена, която го обича дори повече, отколкото обича родината си. Може би ще е склонна да говори. Ще държа връзка с вас.

Телефонът замлъкна.

Когато Ник Гутенбърг — заместник-директорът на ЦРУ, влезе в дневната на семейство Фицджералд, първия човек, когото видя, бе предшественикът му — Крис Джаксън, погълнат от разговор с Джоан Бенет. Дали не й разказваше за кого бе работил в Богота? Много му се искаше да чуе за какво разговарят, но първо трябваше да поздрави домакините.

— Ще работя още девет месеца за „Мериленд“ — обясняваше Джоан. — След това се надявам да отида при Конър в новата му работа.