Джефри Арчър - Професионалистът

Том Лоурънс, Лари Харингтън и Анди Лойд го очакваха на южния вход на Белия дом.

„Колкото по-добре е скроен костюмът и колкото повече медали носи човекът, толкова по-незначителна е страната“, мислеше си Лоурънс, пристъпвайки напред да поздрави госта си.

— Антонио, скъпи приятелю — обърна се Лоурънс към Херера, който го прегърна, въпреки че се бяха срещали само веднъж.

Когато накрая Херера пусна домакина си, Лоурънс представи Харингтън и Лойд. Фотоапаратите проблясваха, видеокамерите жужаха. Президентската група се отправи към Белия дом. За фоторепортерите и телевизионните оператори още няколко пъти държавните глави усмихнато си стиснаха ръцете под един портрет на Джордж Вашингтон.

След задължителните три минути за снимки президентът въведе госта си в Овалния кабинет. Докато сервираха колумбийско кафе и направиха още няколко снимки, не се обсъждаше нищо важно. Щом накрая бяха оставени сами, държавният секретар започна да насочва разговора към взаимоотношенията между двете страни. Лоурънс бе благодарен за информацията, получена от Лари по-рано тази сутрин. Можеше да говори авторитетно за споразуменията за екстрадиция, тазгодишната реколта на кафето, проблема с наркотиците, дори за новото метро, което се строеше в Богота от американска компания, като част от една световна програма за подпомагане.

Когато Анди Лойд разшири разговора и го ориентира към изплащането на дългосрочните заеми и към несъответствието на вноса и износа между двете страни, Лоурънс внезапно осъзна, че умът му се е насочил към проблемите, с които щеше да се сблъска по-късно същия ден.

Законопроектът за съкращаване на въоръжението се бавеше в комисията, а Анди го бе предупредил, че гласовете в негова подкрепа съвсем не са много. Вероятно щеше да се наложи да се срещне с няколко конгресмени поотделно, за да има някакъв шанс законопроектът да бъде приет. Беше наясно, че тези ритуални посещения в Белия дом ласкаеха конгресмените. Обикновено като се върнеха в избирателните си райони те информираха гласоподавателите или колко близки са с президента (ако бяха демократи), или колко зависим е президентът от тяхната подкрепа, за да прокара някой закон (в случай, че бяха републиканци). След по-малко от година предстояха междинни избори и Лоурънс разбираше, че непланираните срещи през следващите няколко седмици ще се увеличат.

Върна се рязко към действителността, когато Херера каза:

— … за което лично трябва да ви благодаря, господин президент.

На лицето на колумбийския лидер се появи широка усмивка.

Тримата най-могъщи мъже в Америка се втренчиха невярващо в него.

— Бихте ли повторили, Антонио? — помоли го президентът, съмнявайки се, че правилно е разбрал госта си.

— Тъй като сме сами в Овалния кабинет, Том, искам само да ви благодаря за личната ви намеса по време на изборната ми кампания.

— От кога работите за „Мериленд иншурънс“, господин Фицджералд? — запита председателят на борда.

Интервюто продължаваше повече от час.

— Ще станат двадесет и осем години през май, господин Томпсън — отвърна Конър, гледайки право в очите мъжа, седнал по средата на дълга маса.

— Трудовата ви биография е доста впечатляваща — обади се жената вдясно от председателя, — а препоръките ви са безупречни. Длъжна съм да ви попитам защо искате да напуснете сегашната си работа. И вероятно, още по-важно, защо „Мериленд иншурънс“ са склонни да ви пуснат.

Конър бе обсъждал с Меги по време на вечерята вчера как би трябвало да отговори на този въпрос.

— Просто им кажи истината — го посъветва тя — и не се опитвай да мамиш — никога не си бил добър в това.

Не бе и очаквал друга препоръка от нея.

— Единственият ми шанс за повишение сега, означава да се преместя в Кливланд — отговори той, — а не е редно да моля съпругата си да се откаже от своята работа в университета на Джорджтаун. Би било трудно за нея да си намери равностойна служба в Охайо.

Третият член на борда кимна. Меги го бе информирала, че един от членовете на комисията има син, който е студент последна година в Джорджтаунския университет.

— Смятам, че не бива да ви задържаме повече — заключи председателят. — Бих искал да ви благодаря за това, че дойдохте, господин Фицджералд.

— Беше ми приятно — отвърна Конър, изправяйки се. За негова изненада председателят също стана от мястото си зад дългата маса и отиде при него.

— Бихте ли дошли на вечеря със съпругата си през следващата седмица? — попита той, докато изпращаше Конър до вратата.