Джефри Арчър - Професионалистът

Шефът на полицията едва ли можеше да бъде обвинен, че старият му приятел не е имал достатъчно пари, за да купи пушката веднага. Във всеки случай се радваше, че получава двойно възнаграждение за една и съща информация. Особено когато бе в долари.

Тя му сипа второ кафе.

— Меги, смятам да се оттегля от компанията и да си потърся работа, която не предвижда чести пътувания.

Той погледна към жена си от другата страна на масата, за да види как ще реагира.

Меги постави каната с кафе на подложката и отпи глътка от чашата си, преди да заговори:

— Защо точно сега? — запита просто тя.

— Директорката ми каза, че е възможно да ме отвлекат срещу откуп, така че ще бъда подменен с по-млад човек. Такава е политиката на компанията за хората на моя възраст.

— Но в компанията трябва да има още много длъжности за човек с твоя опит.

— Директорката има идея — горчиво промълви Конър. — Тя ми предложи да оглавя офиса в Кливланд.

— Кливланд? — изрече Меги невярващо.

Остана мълчалива известно време, сетне тихо зададе почти реторичния въпрос:

— Защо директорката толкова бърза да ти види гърба?

— О, положението не е толкова лошо. Ако й откажа, все още мога да се пенсионирам — увери я Конър, без да се опита да отговори на питането й. — Във всеки случай, поне според Джоан, съществуват големи застрахователни компании във Вашингтон, които биха били щастливи да назначат човек с моя опит.

— Но сред тях не е тази, в която работиш сега — отбеляза Меги, гледайки съпруга си право в очите.

Конър издържа погледа й, но не можа да измисли убедителен отговор. Последва още по-тягостно мълчание.

— Не смяташ ли, че е дошло времето да разкриеш пред мен цялата истина? — попита Меги. — Или от добрата съпруга се очаква да продължава да вярва във всичко, което кажеш?

Конър наведе глава и не отговори нищо.

— Никога не си крил факта, че „Мериленд иншурънс“ е прикритие на ЦРУ. И аз никога не съм настоявала да ми кажеш нещо повече по този въпрос. Но напоследък твоите тайнствени пътувания оставяха по малко кал на обувките ти.

— Не съм сигурен, че те разбирам — отвърна кротко Конър.

— Когато взех костюма ти от химическо чистене, ми казаха, че са намерили това в джоба ти. — Меги постави малка монета на масата. — Осведомиха ме, че няма стойност извън Колумбия.

Конър се взря в монетата от десет песо, с която можеше да се плати градски телефонен разговор в Богота.

— Много съпруги веднага стигат до някакво заключение, Конър Фицджералд — продължи Меги, — но не забравяй, че те познавам от почти тридесет години, и съм напълно наясно, че не си способен да ми изневериш.

— Обещавам ти, Меги…

— Зная, Конър. Винаги съм приемала, че трябва да има основателна причина да не бъдеш напълно откровен с мен през всички тези години.

Тя се наведе над масата, хвана ръката на съпруга си и обидено запита:

— Но ако сега те захвърлят на боклука без основание, не смяташ ли, че имам право да зная какво точно си правил през последните двадесет и осем години?

Джаксън каза на шофьора на таксито да спре пред заложната къща и да изчака. Щеше да се забави само няколко минути, преди да продължи към летището.

Веднага щом го видя да влиза в магазина, Ескобар припряно излезе от вътрешната стая. Изглеждаше развълнуван. Когато се увери, че той е клиентът, се поклони и без да каже нито дума, натисна един бутон, за да се отвори чекмеджето на касата. Бавно извади десетте стодоларови банкноти и ги подаде на Джаксън.

— Трябва да ви се извиня, сър — каза той, гледайки нагоре към високия американец, — страхувам се, че пушката е била открадната тази нощ.

Джаксън не каза нищо.

— Странното е — продължи Ескобар, — че крадецът не е взел никакви пари.

Джаксън запази мълчание. Дълго след като клиентът бе напуснал магазина, Ескобар продължи да мисли защо той изобщо не изглеждаше изненадан.

Когато таксито се насочи към летището, Джаксън бръкна в джоба на сакото си и извади празната гилза от патрона. Може би нямаше да успее да докаже кой е дръпнал спусъка, но вече нямаше съмнение кой е дал заповедта за убийството на Рикардо Гусман.

Хеликоптерът се приземи между паметниците на Вашингтон и Линкълн. Щом перките намалиха оборотите, до тревата се разгъна къса стълба. Вратата се отвори и президентът Херера се появи във военна униформа. С нея изглеждаше като герой от второстепенен филм. Той застана мирно и отвърна на поздрава на Маринес, сетне прекоси малкото пространство до бронирания си кадилак. Когато колоната премина през Седемнадесета улица, видя, че на всички пилони се развяваха знамената на Колумбия и САЩ.