Джефри Арчър - Професионалистът

Накрая се отправи към изход 23. Нямаше много хора за полета на „Аерофлот“ за Санкт Петербург. Когато минути по-късно повикаха пътниците, Конър се насочи към дъното на самолета. Замисли се за действията си на следващата сутрин, когато влакът спре на московската гара. Припомни си думите на заместник-директора и отново се учуди защо Гутенбърг няколко пъти бе повторил: „Не допускай да те заловят. Ако се случи, отричай, че имаш нещо общо с ЦРУ. Не се притеснявай, компанията винаги ще се грижи за теб“.

Само на неопитните новобранци така им повтаряха Единадесетата заповед.

— Самолетът за Санкт Петербург току-що излетя и багажът ни е на борда.

— Добре — рече Гутенбърг. — Нещо друго за докладване?

— Не — отвърна младият агент с леко неуверен глас. — Освен…

— Освен какво? Хайде, изплюй камъчето.

— Просто ми се стори, че човек, когото съм виждал преди, също се качи на самолета.

— Кой беше? — рязко запита Гутенбърг.

— Не си спомням името му и не съм много сигурен, че го познавам. Не можех да рискувам да отклоня очи от Фицджералд за повече от няколко секунди.

— Ако си спомниш кой е, незабавно ми се обади.

— Да, сър.

Младият мъж изключи телефона и се отправи към изход 9. След няколко часа щеше да се върне зад бюрото си в Берн, влизайки отново в ролята си на културно аташе в американското посолство.

— Добро утро. На телефона е Хелън Декстър.

— Добро утро, директоре — сковано отвърна Лойд.

— Сметнах, че президентът би искал незабавно да научи следното: мъжът, когото ме помоли да проследим в ЮАР, отново се е раздвижил.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Шефът на офиса ни в Йоханесбург току-що ни информира, че убиецът на Гусман е отпътувал със самолет на южноафриканските въздушни линии за Лондон преди два дни. Паспортът му е бил на името на Мартин Пери. Останал е в Лондон само една нощ. На другата сутрин е отлетял за Женева със „Суис еър“, използвайки шведски паспорт на името на Теодор Лилистранд.

Този път Лойд не я прекъсна. Така можеше да пусне записа, ако президентът пожелае да чуе точно какво бе казала.

— В Женева се е качил на самолет на „Аерофлот“ за Санкт Петербург. Този път е бил с южноафрикански паспорт на името на Пие дьо Вилие. От Санкт Петербург е взел нощния влак за Москва.

— Москва? Защо точно Москва? — учуди се Лойд.

— Ако добре си спомням — каза Декстър, — в Русия скоро ще се провеждат избори.

Когато самолетът се приземи в Санкт Петербург, часовникът на Конър показваше пет часа и петдесет минути. Той се прозя, протегна се и изчака самолета да спре напълно, преди да нагласи стрелките на часовника си по местното време. Погледна през прозореца към полуосветеното летище. Повечето електрически крушки липсваха. Валеше лек сняг, но не натрупваше. Стотици отегчени пътници трябваше да чакат двадесет минути, преди да пристигне автобус, за да ги откара до терминала. Някои неща наистина не се променяха, независимо дали КГБ, или организираната престъпност бяха на власт. Американците вече започнаха да ги наричат „руска мафия“, за да избегнат объркването с италианската.

Конър последен напусна самолета и последен слезе от рейса.

Мъжът, който бе пътувал в първа класа на същия самолет, се втурна към началото на опашката, за да бъде сигурен, че ще мине пръв през паспортния контрол и митницата. Той бе благодарен, че Конър се държи като по учебник. Веднъж слязъл от автобуса, мъжът не се обърна повече назад. Знаеше, че Конър винаги се оглежда.

Конър излезе от летището на изпълненото с дупки шосе, но чак след тридесет минути успя да вземе такси. Помоли да го откарат на гарата.

Пътникът от първа класа последва Конър в чакалнята, която повече приличаше на опера, отколкото на железопътна гара. Не го изпускаше от очи. Наблюдаваше напрегнато на кой влак ще се качи. Но Конър имаше още един преследвач. Той стоеше в сянка, но знаеше дори номера на купето му в спалния вагон.

Американското културно аташе в Санкт Петербург бе се отказал от покана за балета „Киров“ тази вечер, за да може да информира Гутенбърг кога Фицджералд се е качил на влака за Москва. Не бе необходимо да го придружават във влака, тъй като Ашли Мичел, културно аташе в столицата, щеше да чака Конър на перон 4 следващата сутрин, за да потвърди, че е пристигнал на местоназначението си. На петербургското аташе ясно бе дадено да разбере, че операцията е на Мичел.

— Едно място първа класа в спален вагон до Москва — обърна се Конър към касиера на английски.