Харлан Коубън - Под напрежение

— Нали си чул израза, че за лошата вест няма подходящ момент?

Ооо.

— Казвай.

— Двоумя се по един въпрос. Дали да изчакам нещата да се пооправят, преди да ти го съобщя. Или да го тръшна отгоре на целия куп с надеждата да не му обърнеш достатъчно внимание.

— Хвърли го върху купа.

— С Томас се развеждаме.

— По дяволите! — Сети се за снимките в кабинета й — щастливите семейни фотографии с Есперанца, Томас и малкия Хектор. И сърцето му отново се сви. — Адски съжалявам.

— Надявам се всичко да мине мирно и тихо — продължи Есперанца. — Но се съмнявам. Заради гнусното ми минало и сегашното ми работно време Томас твърди, че не съм била годна за майка. И иска пълно попечителство върху Хектор.

— Няма да му го присъдят — рече Майрън.

— Де да зависеше от теб… — Есперанца издаде някакъв звук, който можеше да мине и за смях. — Но много ми е приятно, като те чувам да се изказваш толкова категорично.

При което Майрън си спомни скорошния си разговор със Сузи:

„Имам някакво предчувствие. Че пак ще се закача.“

„В никакъв случай!“

„Точно това става, Майрън.“

„Не и този път. Агентът ти няма да го позволи.“

Нямало да й позволи да се закачи. Но ето че Сузи вече не беше сред живите.

Той нямало да й позволи. Майрън Болитар — голям мъж с големи, категорични изказвания.

Но преди да успее да се отрече от думите си, Есперанца каза:

— Започвам да работя по въпроса. — И затвори.

Той остана загледан в телефона още една-две секунди. Недоспиването заплашваше да го повали. Главата му бучеше до такава степен, че се запита дали пък сред лекарствата на Кити няма да намери някоя таблетка „Тайленол“. И тъкмо се накани да стане и да потърси, когато нещо привлече вниманието му.

Сред купчината книжа и снимки на края на дивана. Най-отдолу, вдясно. Едно едва показващо се ъгълче. Тъмносиньо. Присви очи, протегна се и го издърпа.

Паспорт.

Предишния ден в чантичката на Кити бе попаднал на нейния паспорт и онзи на Мики. Последното известно местонахождение на Брад беше в Перу, така че паспортът му следваше да си е у него, ако вярваше на Кити. Откъдето неминуемо следваше въпросът: ами този паспорт чий е тогава?

Отвори на страницата, откъдето в очите го гледаше снимката на собствения му брат. И отново се почувства изгубен; към болката в главата му се добави световъртеж.

И тъкмо когато се чудеше какво да предприеме по-нататък, дочу шепот.

Понякога е полезно нервите ти да са изопнати до краен предел. Настоящият момент беше точно такъв. Та вместо да изчака или да се запита откъде идва шепотът, Майрън просто реагира. Скочи и събори книжата и снимките на пода. И още преди да чуе как някой разбива вратата на караваната, вече се беше изтъркалял зад дивана.

В стаята нахлуха двамина с пистолети.

И двамата младоци, и двамата бледи и кльощави, и двамата под влияние на нещо — типични представители на така наречения хероинов шик. Огромната сложна татуировка на онзи отдясно се подаваше изпод отвора на тишъртката му и пълзеше като пламък по шията му. Другият имаше островърха брадичка като на печен престъпник.

Този с брадичката каза:

— Абе да му го начукам, нали го видяхме, че влезе.

— Трябва да е в съседната стая. Ще те прикривам.

Все още на пода зад дивана, Майрън мислено благодари на Уин, че го бе въоръжил. Не разполагаше с кой знае колко време. Караваната не бе от големите. Само след секунди щяха да го открият. Мина му мисълта да скочи и да изреве: „Стой! Не мърдай!“. Но и двамата имаха оръжие и нямаше гаранция как точно ще реагират. Нямаха вид на сигурни в себе си хора, така че беше много вероятно да се паникьосат и да открият огън.

Не. По-добре да ги обърка. Да ги накара да се разделят.

И Майрън се подготви. Надяваше се да е взел най-правилното, най-разумното решение, а не най-емоционалното, подкладено от желанието му да се нахвърли и да ги насмете само защото баща му умира, а брат му… И като се сети за паспорта на Брад, си даде сметка, че няма никаква представа къде всъщност може да е брат му, какво прави, каква опасност го грози.

Изчисти мозъка си. Действай рационално.

Брадичката направи две крачки към вратата на спалнята. Все още снишен, Майрън се отмести към края на дивана. Изчака още миг, прицели се в коляното на Брадичката и без предупреждение дръпна спусъка.

Коляното експлодира.

Брадичката извика и се свлече на пода. Пистолетът му отхвърча към другия край на стаята. Майрън обаче не му обърна капка внимание. Присви се и зачака реакцията на Татуировката. Почнеше ли да стреля, Майрън го беше вече взел на мушка. Но Татуировката не гръмна, а също изкрещя и, както Майрън се беше надявал, хукна навън.