Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън се задейства. Изскочи иззад дивана. Пред него Брадичката се търкаляше в агония. Майрън се наведе, повдигна лицето му и принуди оня да го погледне. След което навря дулото право в лицето му.

— Млъкни или ще те пречукам.

Писъкът на Брадичката премина в животински стон.

Майрън бързо прибра пистолета му и се лепна на прозореца. Татуировката вече се мяташе в колата си. Нюйоркски номер, отбеляза Майрън. Набързо набра комбинацията от букви и цифри на блекбърито си и я изпрати на Есперанца. Времето почти изтичаше. Върна се при Брадичката.

— За кого работите?

Онзи обаче приплака с едва ли не детско гласче:

— Ти ме простреля!

— Знам. Питам те за кого работите!

— Върви на майната си.

Майрън приклекна и опря дулото в другото му коляно.

— Не разполагам с никакво време.

— Недей — повиши онзи глас с няколко октави. — Не знам.

— Ти как се казваш?

— Какво?

— Как се казваш? Няма значение. Ще ти викам „Брадичката“. Та виж сега какво, Брадичке. Първо ще ти прострелям и другата капачка, преди да се прехвърля на лактите.

— Недей! — вече ридаеше Брадичката.

— Докато в един момент не ми отговориш.

— Кълна ти се! Не го познавам!

Възможно бе някой в караванния парк да беше чул изстрела. Или пък Татуировката да се върне с подкрепление. Така или иначе, Майрън нямаше какво да се бави повече. Трябваше да покаже на нападателя, че няма да се церемони. Въздъхна леко и взе да обира спусъка. Но преди да го дръпне докрай, здравият му разум успя да вземе връх. Дори да си наложеше да простреля невъоръжен безпомощен човек, резултатът от изстрела най-вероятно щеше да е обратен на желания. От болката Брадичката по-скоро щеше да припадне или да изпадне в шок, отколкото да проговори.

Така че дори докато изричаше „Последна възможност…“, Майрън още не знаеше какво се кани да предприеме.

От неловкото положение го извади Брадичката.

— Бърт се казва! Само това знам. Името му е Бърт!

— Фамилия?

— Не я знам. Кевин уреди всичко.

— Кой е Кевин?

— Оня, дето ме заряза бе, човек.

— И какво искаше от вас Бърт?

— Да те проследим от болницата, бе. Щял си да ни заведеш право при Кити Болитар.

Е сега вече Майрън се усети колко невнимателен е станал. Тия идиоти са го следили през цялото време, без той изобщо да се усети! Нещастник.

— И какво трябваше да направите, като стигнете до Кити?

— Пусни ме! — разрева се отново Брадичката.

Но Майрън запъна пистолета о главата му.

— Погледни ме в очите.

— Недей!

— Престани да ревеш и ме погледни в очите.

Онзи най-сетне изпълни заповедта. Подсмърчаше и се напъваше да не почне пак. Коляното му бе напълно раздробено. Майрън си даваше сметка, че надали ще престане някога да куца. Някой ден това може би щеше да му тежи на съвестта, макар силно да се съмняваше.

— Кажи ми самата истина и всичко ще свърши. И затворът може да ти се размине, ако имаш късмет. Но ха си ме излъгал, ха съм ти пръснал черепа, та да няма свидетел. Разбираш ли ме?

Погледът на онзи остана изненадващо спокоен.

— Така или иначе ще ме убиеш.

— Няма да те убивам. И знаеш ли защо? Защото все още аз съм добрият. И искам да си остана такъв. Така че ти само ми кажи истината и ще спасиш и двама ни: какво трябваше да направите, като откриете Кити?

На фона на приближаващите се полицейски сирени Брадичката даде на Майрън очаквания отговор:

— Да ви очукаме и двамата.

Майрън отвори вратата на караваната. Воят на сирените се усили.

Нямаше време да притича до колата си. Побягна наляво, обратно на изхода на „Мобилни имоти Глендейл“. Двете полицейски коли нахлуха през портала. Едната веднага го прихвана с мощния си прожектор.

— Спри! Полиция!

Майрън не ги послуша. Полицаите тръгнаха да го преследват — или поне той така предполагаше. Но и за миг не се обърна да погледне, само продължи да бяга. От караваните наизскача народ да види какво става, но никой не му препречи пътя. Майрън бе тикнал пистолета отзад в колана си. Нищо не можеше да го накара да го извади, че да даде на полицаите повод да открият огън. Нямаше да стрелят, докато не представляваше физическа заплаха за тях.

Нали така?

Високоговорителят на една от патрулките изграчи: „Полиция! Спри и вдигни ръце над главата!“.

И той за малко не се подчини. Всичко щеше да им обясни. Но това щеше да му отнеме цели часове, а може би и дни, а той просто не разполагаше с толкова много време. Уин беше намерил начин да стигнат до остров Адиона. И Майрън имаше силното вътрешно усещане, че в крайна сметка всички нишки водеха в тази посока, до отшелника на име Гейбриъл Уайър, така че изключено бе да пропилее създалата се възможност.