Харлан Коубън - Под напрежение

Елън се извърна и изгледа внука си. На Майрън му се щеше да каже нещо в защита на малкия, но в същото време не желаеше да лъже.

— Неговото беше реакция на предишна моя постъпка, така че и аз съм виновен.

И двамата зачакаха да чуят присъдата й. Но тя нищо не каза, което беше далеч по-страшно. Само се извърна и седна пак на стола си. Вдигна треперещата си ръка — от Паркинсона ли или от тревога? — към лицето и положи всички усилия да не се разплаче. Майрън направи крачка към нея, но се спря. Не му е сега времето. В съзнанието му се появи за кой ли път онази въображаема сценка, в която майка му и баща му, заедно с бебето, се изправят за пръв път пред къщата в Ливингстън и започват оттам пътешествието на семейство Ел-Ал. И неизбежно си помисли дали в момента не е свидетел на заключителната глава.

Мики се премести на отсрещната страна на чакалнята и седна пред монтирания на стената телевизор. Майрън закрачи напред-назад. Стана му адски студено. Затвори очи и взе да се пазари с каквито има там всевишни сили — какво ще направи и какво ще им даде, ако осигурят оцеляването на баща му. След двайсет минути се появиха Уин, Есперанца и Голямата Синди. Уин уведоми Майрън, че доктор Марк Елис наистина е светило в медицинските среди, но че за всеки случай до няколко минути ще се появи и личният приятел на Уин — легендарният кардиолог Денис Калахан от болницата „Ню Йорк — Презвитериан“. Преместиха се вкупом в частна чакалня, с изключение на Мики, който не желаеше да контактува с нито един от тях. Голямата Синди взе ръката на майката и театрално се разрида, което май поуспокои донякъде възрастната жена.

Часовете се влачеха мъчително. Обмисляш всички възможни варианти. Приемаш, отхвърляш, стягаш се, плачеш. Емоционалната изстисквачка те е награбила безмилостно. На няколко пъти намина медицинска сестра да им съобщи, че няма промяна.

От изтощение всички мълчаха. Майрън се разхождаше по коридорите, когато Мики се втурна към него.

— Какво е станало?

— Сузи Т. била мъртва!

— Ти не знаеше ли?

— Не знаех — рече Мики. — Сега чух по новините.

— Точно по този повод дойдох да се срещна с майка ти.

— Че какво общо може да има майка ми?

— Сузи е била в караваната ви само няколко часа преди да умре.

Вестта накара Мики да отстъпи назад.

— И ти реши, че мама й е дала наркотика?

— Не. Всъщност не знам. Тя твърди, че не е. И че само имали най-сърдечен разговор със Сузи.

— В какъв смисъл „сърдечен“?

Майрън се сети за онова, което чу от Кити по повод свръхдозата на Сузи: „Изключено е сама да го е направила. Не би сторила подобно нещо на бебето си. Познавам я. Убили са я. Те са я убили“. И нещо прещрака някъде в дъното на съзнанието му.

— Майка ти е убедена, че Сузи е била убита от друг човек.

Мики мълчеше.

— Имам чувството, че се уплаши още повече, като й казах, че е било от свръхдоза.

— Е, и?

— Ти ми кажи къде е връзката, Мики. Между това, че двамата с майка ти се криете. Сузи е мъртва. Баща ти го няма.

Мики сви рамене с пресилена небрежност.

— Не виждам никаква връзка.

— Момчета?

И двамата се извърнаха към гласа на Елън. По очите й се стичаха сълзи. Беше свила на топка хартиената салфетка в ръката си.

— Настоявам да знам какво става.

— С кое?

— Хич не ми излизайте с тия приказки — рече тя с тон, какъвто само една майка може да използва към сина си. — Първо се сбивате с Мики. После изведнъж той идва да живее у нас. Къде са родителите му? Държа да знам какво става. Моментално.

Наложи се Майрън да й обясни. Тя го изслуша, като не преставаше да трепери и да плаче. А той нищо не й спести. Каза й, че Кити е в клиника за рехабилитация, та дори и това, че Брад е в неизвестност. Когато свърши, майката се приближи към двамата. Първо се обърна към Мики, който не отбягна погледа й. Хвана го за ръка.

— Не си ти виновен — каза му. — Чуваш ли ме?

Мики кимна и затвори очи.

— Дядо ти в никакъв случай не би си и помислил, че ти си виновен. Нито пък аз. Този сериозен блокаж може и да му е спасил живота в крайна сметка. А ти — обърна се към Майрън — престани да се тръшкаш и се махай оттук. Ако има някаква промяна, ще ти се обадя.

— Не мога да си тръгна.

— Така си мислиш.

— Ами ако татко дойде в съзнание?

Тя се приближи още повече, та чак се наложи да извие врат, че да го погледне в очите.

— Баща ти заръча да намериш брат си. Така че, колкото и да е зле, длъжен си да изпълниш заръката му.

Добре де. Но какво да предприеме?