Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън полагаше всички усилия да му влезе в положението, но гласът му прозвуча по-рязко, отколкото искаше.

— От убиеца на дъщеря ви ли?

— Виждам, че отказвате да ме разберете. Алиста вече не беше между живите. Умрелият си е умрял. Нищо повече не можех да направя за нея.

— Но пък можехте да направите нещо за Кимбърли.

— Да. Но не става дума за чиста пресметливост. Представете си, че не бях взел парите. Уайър пак щеше да е на свобода, а Кимбърли щеше да продължи да страда. По този начин поне успях да подсигуря Кимбърли.

— Без да искам да ви обиждам, доста пресметливо ми звучи.

— На страничен човек може и така да му се стори. Но аз съм баща. А бащата има всъщност една основна задача — да опази детето си. Нищо друго. И след като веднъж се бях провалил, като пуснах дъщеря си на концерт, а след това не проверих къде е… Каквото и да сторя, не мога да изкупя грешката си. — Млъкна и обърса една сълза. — Както и да е. Вас ви интересуваше какво е търсела тук Сузи. Искаше да знае дали смятам, че Алиста е била убита от Гейбриъл Уайър.

— А спомена ли защо й трябва да го знае? Все пак доста години изминаха оттогава.

— Не ми каза. — Карл пак примига и се загледа настрани.

— Моля?

— Нищо. Само я предупредих да не се забърква. Алиста се замеси с Гейбриъл Уайър — и знаете докъде стигна.

— Да не искате да кажете…

— Нищо не искам да казвам. По новините обявиха, че е поела свръхдоза хероин. Доста разстроена беше, като си тръгваше, така че всъщност не се изненадах особено.

Зад него една от приятелките на Лорен се разплака. Изглежда, не беше получила полагащата й се торбичка с лакомства за вкъщи. Карл Сноу чу суматохата. И бързо отиде при момиченцата — всичките нечии дъщери, на които предстоеше бързо да пораснат и да се влюбят в разни рок звезди. Засега обаче си бяха деца на детско парти и не искаха нищо друго, освен сладолед и торбичка с лакомства за вкъщи.

Уин знаеше много добре как да си уреди незабавно среща с Хърман Ейк.

Също като родоначалника Уиндзър Хорн Локуд и наследника му Уиндзър Хорн Локуд II, и Уиндзър Хорн Локуд III се беше родил, захапал сребърна чашка за начален голфов удар. Родът му бе сред основателите на клуба „Мериън“ в Ардмор, близо до Филаделфия. Уин членуваше и в „Пайн Вали“, редовно класиран на първо място сред игрищата за голф в света (независимо от това, че се намираше в съседство с долнопробен воден парк в южната част на Ню Джърси), а за случаите, в които му се приискваше да играе на великолепно игрище в близост до Ню Йорк, се бе записал и в „Риджуд“ — райска креатура с двайсет и седем дупки на архитекта А. У. Тилингаст, която не отстъпваше на нито един от прочутите голф паркове в света.

„Бившият“ мафиот Хърман Ейк обичаше голфа повече и от децата си. Може да ви прозвучи хиперболично, но ако се съдеше от скорошното посещение на Уин във федералния затвор, Хърман Ейк обичаше голфа поне повече, отколкото обичаше брат си Франк. Така че още на сутринта Уин позвъни на Хърман в офиса му и го покани да изиграят маршрута в „Риджуд“ още същия следобед. Онзи се съгласи, без да се двоуми.

Хърман Ейк беше прекалено хитър, за да не се усети, че Уин преследва някаква своя цел, но му беше все едно. Важното бе, че му се отваряше възможност да играе на „Риджуд“, каквато много рядко се удаваше дори на най-богатите и най-властни босове в мафията. За достъп до едно от най-легендарните игрища на Тилингаст бе готов да отбива удари, да атакува, та дори и да се навре с главата напред в клопка, заложена му от федералните агенти.

— Още веднъж много ти благодаря за поканата — каза Хърман.

— Удоволствието е мое.

Срещнаха се на старта на първата дупка, известна като „първа източна“. На игрището не се допускаха никакви мобифони, но Уин бе успял да се свърже с Майрън току преди да тръгне, така че вече знаеше подробностите за срещата на Майрън с Карл Сноу, макар да не беше съвсем наясно с произтичащите от нея изводи. Затова реши да изпразни мозъка си и пристъпи към чашката топкодържател за първия удар. Издиша мощно и отправи двеста шейсет и пет метров удар, който преполови разстоянието до дупката.

Дойде редът на Хърман Ейк, чийто замах бе по-грозен и от маймунска подмишница. Топката му излетя далеч наляво над дърветата и насмалко да стигне до шосе номер 17.

Хърман се намръщи и изгледа зверски стика си, готов да му припише вината.

— Честно ти казвам. Видях Тайгър да прави точно такъв удар на тази дупка по време на открития шампионат на „Барклис“.