Харлан Коубън - Под напрежение

— Да бе — съгласи се Уин. — С такъв първи удар човек като нищо може да те сбърка с Тайгър Удс.

Хърман Ейк се захили с дебело облечените си зъби. Макар и да наближаваше осемдесетте, продължаваше да се облича в жълтите вталени ризи за голф модел „Драй-Фит“ на „Найки“ и — в съответствие с неблагоразумната, но наложила се напоследък мода в голфа — с впит по тялото бял панталон с клош маншети, поддържан на място с помощта на широк черен колан със сребърна катарама с размерите на капачка за автомобилна главина.

Ейк помоли да му се даде втора възможност — нещо, което наистина е позволено в приятелски мачове, но което Уин лично смяташе за недопустимо, когато играеше по чужда покана — и сложи нова топка върху чашката.

— Искам да те питам нещо, Уин.

— Слушам.

— Както знаеш, вече съм стар човек.

И Ейк отново се усмихна. Искаше да създава впечатление за добър дядо, но с тия коронки на зъбите мязаше повече на лемур. Тенът му бе по-скоро оранжев, отколкото кафяв, а косата му имаше отличителен сив богаташки цвят, какъвто се купува единствено с много пари — с други думи, носеше луксозна перука. По лицето му нямаше нито една бръчица и то бе абсолютно неподвижно. Ботокс. И то — в сериозни количества. Кожата му беше свръхмазна, свръхлъскава, та приличаше на восъчна статуя от музея на „Мадам Тюсо“, създадена през нечий почивен ден. Шията му обаче го издаваше: сбръчкана и провиснала кожа, като от старчески чатал.

— Известно ми е — рече Уин.

— И, както вероятно знаеш, контролирам и притежавам огромен и разнообразен портфейл от законни предприятия.

Е, щом някой намира за необходимо да ти спомене, че бизнесът му е легален, значи, е точно обратното. Уин издаде неангажиращ звук.

— Та се питах дали не би желал да ми станеш поръчител за членство тук — каза Хърман Ейк. — Като знам връзките и репутацията ти, едно поръчителство от твоя страна почти ми гарантира, че ще ме приемат.

Уин направи всичко възможно да не пребледнее. А така също да не се хване с ръка за сърцето и да не залитне назад, макар да му костваше доста усилия.

— Ще го обсъдим — отвърна.

Хърман застана зад топката, присви очи и заизследва траекторията, по която трябваше да я изстреля така, сякаш търсеше Новия свят. Приближи се до чашката с топката, застана отстрани и направи четири болезнено бавни пробни замаха. Кадитата, които носеха торбите със стиковете им, се спогледаха. Хърман пак огледа поляната пред себе си. Ако това тяхното беше филм, на екрана в този момент щяха да се виждат бързо въртящи се стрелки на часовник, понесени от вятъра страници от календар, падащи от дърветата листа и снеговалеж, последван накрая от изгряващо слънце и раззеленяваща се природа.

Принцип номер 12 на Уин в голфа: Няма лошо в това да си лош играч на голф. Лошото е, ако ти отнема много време.

Най-сетне Хърман нанесе удара си. И топката пак се отплесна наляво. Улучи едно дърво и падна в територия, откъдето все пак можеше да се отиграе. На двете кадита сякаш им олекна. Уин и Ейк изиграха първите две дупки, разменяйки си нищо незначещи приказки. Голфът поначало е игра на пълна съсредоточеност върху себе си. Интересува те единствено резултатът ти до момента и нищо повече. Това до определена степен е приятно, но не поражда натоварващи съзнанието разговори.

На третата дупка с прословутите й възвишения, до която нормално се стигаше с пет удара, двамата се спряха да се порадват на тихия зелен покой. Дъхът им секна. За миг замръзнаха безмълвно на място. Уин дишаше равномерно, с почти затворени очи. Игрището за голф е нещо като светилище. Много лесно е човек да се надсмива на голфа — едно от най-озадачаващите човешки занимания, способно да изкриви съзнанието и на най-печения участник — но в дни като днешния, изправен пред успокояващата зелена тревна шир, дори агностикът Уин се чувстваше едва ли не благословен.

— Уин?

— Да?

— Благодаря ти — каза просълзено Хърман Ейк. — Благодаря ти за това.

Уин го изгледа. И магията се разруши. Никак не желаеше да споделя подобен момент точно с такъв човек. Но пък, от друга страна, рече си Уин, се отваря добра възможност.

— Та за поръчителството ми за членството ти — рече.

Хърман Ейк го изгледа с фанатична надежда.

— Да?

— Какво да кажа на борда, ако се поинтересуват от твоя… бизнес?

— Нали ти рекох. Вече всичко е напълно законно.

— Да, но няма как да не са чули за миналото ти.

— Първо на първо, то наистина е минало. Да не говорим, че поначало не беше мое дело. Я да те питам аз тебе, Уин: каква е разликата между днешния Хърман Ейк и Хърман Ейк отпреди пет години?