Харлан Коубън - Под напрежение

— По-добре ти ми я кажи.

— Ще ти кажа: разликата е, че вече го няма Франк Ейк.

— Ясно.

— Всичките там престъпни деяния, цялото насилие изобщо не идваха от мен, а от брат ми Франк. Ти го познаваш, Уин. Знаеш какъв грубиян е Франк. Шумен и склонен към насилие. Какво ли не правех да го озаптя. Тъкмо той е виновен за всичките ни неприятности. Така кажи на борда.

Страхотен човек! Продава брат си срещу членство в някакъв голф клуб!

— Не съм убеден, че бордът ще се впечатли и от начина, по който прехвърляш цялата вина на брат си — отбеляза Уин. — Членовете му много държат на семейната вярност.

Отместване на погледа, минаване на друга скорост.

— Нищо не му прехвърлям. Аз Франк го обичам, разбираш ли? Той е по-малкото ми братче. И винаги ще си остане такъв. Знаеш ли колко грижи полагам сега за него? Нали знаеш, че е в затвора?

— Чух нещо такова. Ходиш ли му на свиждания?

— Най-редовно. И най-смешното е, че на Франк там страшно му харесва.

— В затвора ли?

— Нали си го знаеш що за стока е Франк? Та той буквално управлява целия пандиз. Да ти кажа съвсем честно, аз бях против това той да се нагърбва с цялата вина, но Франк дума не даваше да се издума за друго. Пое на плещите си цялото бреме на семейството, така че сега не ми остава нищо, освен да му осигурявам пълен комфорт.

Уин се зае да изучава лицето и езика на тялото на стареца. Нищо. Повечето хора са убедени, че не е трудно да разбереш кога някой те лъже — има си ясни признаци на измамата и ако ги изучиш, винаги ще си наясно дали събеседникът ти те лъже, или говори истината. И точно онези, които вярват в подобни глупости, най-редовно се оказват измамени. Хърман Ейк си беше жив социопат. Вероятно бе избил — или по-точно казано, бе наредил да бъдат избити — много повече хора в сравнение с Франк. У Франк Ейк нямаше нищо потайно — челната му атака лесно се вижда и съответно неутрализира. Докато Хърман Ейк се държеше по-скоро като змия в тревата, вълк в овча кожа, поради което бе далеч по-опасен.

В днешния ден стартът към седмата дупка бе изнесен доста напред, така че Уин предпочете стик с дървена глава вместо метална.

— Мога ли да те попитам нещо във връзка с един от бизнесите ти?

Хърман Ейк изгледа Уин. Змията вече не беше съвсем скрита.

— Какви са ти взаимоотношенията с Гейбриъл Уайър?

Оказа се, че и един социопат е способен да придобие изненадан вид.

— Това пък какво те интересува, по дяволите?

— Майрън е представител на партньора му.

— Е, та?

— Знам, че в миналото си се занимавал с комарджийските му дългове.

— И смяташ, че това трябва да се води за престъпление ли? Значи правителството може да продава лотарийни билети. И в Лас Вегас, в Атлантик Сити и при разни индианци да се приемат залагания, но щом някой честен бизнесмен реши да направи същото, върши престъпление, така ли?

Уин положи всички усилия да не се прозине.

— Та все още ли се занимаваш с хазарта на Гейбриъл Уайър?

— Не виждам как това изобщо може да ти влиза в работата. Отношенията ни с Уайър са абсолютно законни и делови. Това би трябвало да ти стига.

— Законни делови отношения?

— Точно така.

— Вече съвсем се обърках.

— От кое?

— Какви са тези законни делови отношения, които налагат домът на Уайър на остров Адиона да се охранява от Еван Крисп?

Все още със стик в ръка, Ейк се смрази. Подаде стика на кадито и рязко сне бялата ръкавица от лявата си ръка. След което се приближи към Уин.

— Слушай — рече му тихо. — Ти и Майрън недейте да си навирате носа в тая работа. Сериозно ти говоря. Познаваш ли Крисп?

— Само по репутацията му.

— В такъв случай би трябвало да се сетиш, че не си заслужава.

Хърман изгледа още веднъж строго Уин и се върна при кадито си. Нахлузи отново ръкавицата и поиска стика с металната глава. Кадито му го подаде и се запъти към гората вляво, тъй като топките на Хърман Ейк май отдаваха предпочитание на тази посока.

— Нямам никакъв интерес да вредя на бизнеса ти — каза Уин. — Нито имам интерес по отношение на Гейбриъл Уайър.

— Какво тогава търсиш там?

— Интересува ме Сузи Т. И Алиста Сноу. И Кити Болитар.

— Не разбирам за какво става дума.

— Искаш ли да чуеш моята теория?

— За кое?

— Да се върнем в миналото, по-точно с шестнайсет години назад — рече Уин. — Гейбриъл Уайър ти дължи значителна сума срещу покритите от теб негови комарджийски дългове. Самият той е наркоман, гони плисирани полички…

— Що пък плисирани?

— Щото ги харесва да са по-младички — поясни Уин.