Харлан Коубън - Под напрежение

— А, сега загрях. Плисирани, викаш.

— Радвам се. А онова, което е особено важно за теб, е, че Гейбриъл Уайър е компулсивен комарджия. Или другояче казано — човекът е пълна развалина, но пък ти носи огромни печалби. Притежава пари, има и страхотен потенциал да натрупа още, така че и лихвата, която ти дължи, все повече се натрупва. Следиш ли мисълта ми?

Хърман Ейк нищо не му отговори.

— Докато в един момент Уайър прекалява. След концерт в „Мадисън Скуеър Гардън“ поканва в хотелския си апартамент наивно шестнайсетгодишно момиче на име Алиста Сноу. Пробутва й „Рохипнол“, кокаин и всякаква друга дрога, която му е подръка, и в крайна сметка момичето скача от балкона му. Той изпада в паника. А нищо чудно ти поначало вече да си имал човек там при него, предвид това колко ценен актив се е явявал за теб. И това вероятно е бил Крисп. Та ти успяваш да замажеш нещата. Заплашваш свидетелите и стигаш дотам, че подкупваш семейство Сноу — и изобщо правиш всичко необходимо, само и само да опазиш твоето момче. А той ти става още по-задължен. Не знам какви „законни делови отношения“ си му наложил, но предполагам, че Уайър ти плаща — колко да речем? Половината от доходите си може би? А това прави минимум по няколко милиона долара годишно.

Хърман Ейк само го гледаше, но и полагаше всички усилия да не избухне.

— Уин?

— Да?

— Знам, че двамата с Майрън сте склонни да си мислите, че сте печени — каза Ейк, — но нито един от двама ви не е брониран против куршуми.

— Тц-тц-тц — разпери ръце Уин. — А къде отиде господин Легалният бизнесмен? Човекът на законния бизнес?

— Смятай, че съм те предупредил.

— Аз, между другото, вече посетих брат ти в затвора.

Лицето на Хърман се свлече.

— Много здраве ти праща.

В офиса Голямата Синди бе в пълна бойна готовност.

— Сдобих се с информация за татуса на Гейбриъл Уайър, господин Болитар.

— Да я чуем.

Голямата Синди днес бе изцяло в розово, а количеството руж по бузите й щеше да е достатъчно за боядисване на цял миниван.

— Според подробните проучвания на Ма Гелан, Гейбриъл Уайър е имал една-единствена татуировка. Но отвътре на лявото бедро, а не на дясното. Онова, което ще ти кажа, може да ти прозвучи доста странно, но те моля да ме изслушаш.

— Слушам те.

— Татусът му бил с формата на сърце. И бил постоянен. Но върху този фон Гейбриъл Уайър изписвал временно нечие име.

— Нещо ти изгубих мисълта.

— Нали знаеш какъв красавец беше Гейбриъл Уайър?

— Знам.

— Беше рок звезда и абсолютен сладур, но имаше и един определен недостатък.

— А именно?

— Падаше си по малолетни момичета.

— Педофил, искаш да кажеш?

— О, не, не бих казала. Напротив, съвсем оформени цели преследваше. Но и прекалено млади — на по шестнайсет-седемнайсет.

Като Алиста Сноу, да речем. И като се замислиш, по онова време и Сузи Т. е била на същата възраст.

— Та колкото и привлекателна рок звезда да беше Гейбриъл Уайър, изглежда, му се е налагало да убеждава понякога момичето, че не му е безразлично.

— И къде е тук мястото на татуировката?

— Била е с формата на червено сърце.

— Е, и?

— Без нищо вътре. При което Гейбриъл Уайър вземал тънък маркер и изписвал името на момичето, което преследвал. А после му разправял, че си бил направил татуса специално за него.

— Уау!

— Да.

— Сатанински замисъл.

— Нямаш представа докъде може да стигне един мъж, когато преследва някое парче като нас — въздъхна Голямата Синди.

Майрън се опитваше да смели чутото.

— И как точно е ставал номерът?

— Зависи. Ако си е поставял за цел незабавно да изконсумира връзката, още същата вечер завеждал момичето в ателие за татуси и я оставял да го чака в приемната. Влизал и изписвал с маркера името й. Друг път го правел преди втората им среща.

— Сиреч „Страшно си падам по теб, та чак си татуирах името ти“, така ли?

— Точно така.

Майрън завъртя глава.

— Признай обаче, че донякъде е гениална идея — каза Голямата Синди.

— Или по-скоро извратена.

— Е, и такъв елемент присъства в известна степен — съгласи се Голямата Синди. — Гейбриъл Уайър можеше да притежава което момиче си пожелаеше — и от най-младите. При което и самата аз често съм се питала: защо си е правил целия този труд? Не е ли можел просто да продължи към следващото момиче?

— И?

— И сама си отговарям: подобно на много други мъже, и той е изпитвал нуждата момичето наистина да се влюби в него. Което ме навежда на извода, че си е останал недозрял — на онзи етап, на който момчето изпитва удоволствие, когато разбие момичешко сърце. С акъла на гимназист.