Харлан Коубън - Под напрежение

— Не, в момента не искам.

Онзи обаче не прие отказа му.

— Кимбърли?

Жената на инвалидния стол вдигна глава.

— Направи на госта ни един „размразвач на снежни шапки“.

— Дадено.

Сладкарницата бе облепена навсякъде с емблемата на „Сноукап“. Това трябваше всъщност да му подскаже. „Сноукап“ — от Сноу. Майрън разгледа още веднъж лицето на мъжа. Изминалите петнайсет години не се бяха отнесли към него нито приятелски, нито враждебно — нормално състаряване — но Майрън вече сглобяваше подробностите.

— Вие трябва да сте Карл Сноу — рече, — бащата на Алиста.

— А вие от полицията ли сте? — попита онзи.

Майрън се поколеба.

— Няма значение. Нямам какво да ви кажа.

Майрън реши да го притисне.

— Нима се каните да прикриете и второ убийство?

Очакваше онзи да се шокира или да се възмути, но той само категорично завъртя глава.

— Вече четох вестниците. Сузи Т. е починала от свръхдоза.

По-силен подтик ли му бе нужен?

— Да де, колкото и вашата дъщеря просто е паднала през прозореца.

Майрън съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Прекалено много, прекалено рано. Изчака избухването. Но такова не последва. Лицето на Карл Сноу провисна.

— Седнете. И ми кажете кой сте.

Майрън седна насреща му и се представи. Зад гърба на Сноу партито на Лорен набираше обороти. За миг си даде сметка за очебийния контраст — изгубилият дъщеря си човек организира рожден ден на чуждо дете — но незабавно го прогони.

— По новините съобщиха, че било свръхдоза — каза Карл Сноу. — Вярно ли е?

— Не съм убеден — отвърна Майрън. — Затова провеждам разследване.

— Но защо вие, а не полицията?

— Не бихте ли ми казали все пак тя за какво беше дошла?

Карл Сноу се облегна назад, намести очилата на носа си.

— Позволете ми да уточня нещо, преди да започнем. Имате ли изобщо някакви доказателства, че Сузи е била убита — да или не?

— Като начало — отвърна Майрън, — налице е фактът, че беше бременна в осмия месец и чакаше с нетърпение бебето да се роди.

— Не ми звучи особено убедително — отказа да се впечатли събеседникът му.

— И не е — съгласи се Майрън. — Затова ще ви изредя нещата, които знам със сигурност. Сузи е шофирала дотук вчера. Разговаряла е с вас. Само няколко часа по-късно вече не е сред живите.

Хвърли поглед зад себе си. Младата жена се приближаваше с инвалидния стол, понесла огромен сладолед. Майрън понечи да стане и да й помогне, но Карл Сноу завъртя глава. Майрън остана на мястото си.

— Един „размразвач на снежни шапки“ — обяви жената, докато го поставяше пред Майрън. — Добър апетит.

„Размразвачът“ трудно би се побрал в багажника на кола. Майрън се приготви да задържи масата, ако се килне.

— Това цялото само за един човек ли е? — попита.

— Ами да — отвърна тя.

— В комплект с ангиопластика ли го предлагате или с инжекция инсулин?

— Ау! За пръв път чувам такъв интересен въпрос — завъртя очи тя.

— Запознайте се с дъщеря ми Кимбърли, господин Болитар — намеси се Карл Сноу.

— Много ми е приятно — заяви Кимбърли и го възнагради с една от ония усмивки, които карат и циниците да вярват, че има рай.

Размениха по някоя и друга приказка — тя управлявала сладоледаджийницата, Карл бил само собственикът — след което тя се върна с количката зад щанда.

Без да снема поглед от нея, Карл обясни:

— Тя беше на дванайсет, когато Алиста… — И млъкна, сякаш не знаеше коя точно дума да използва. — Майка им почина две години преди това от рак на гърдата. Много тежко го понесох. Пропих се. Кимбърли има вродена церебрална парализа. Нуждаеше се от постоянни грижи. И предполагам, че покрай всичко друго Алиста някак си се изплъзна от вниманието ми.

И като в телевизионно шоу при тази му реплика избухна силен смях. Майрън хвърли поглед на партито зад гърба си. Рожденичката Лорен се беше нахилила, а около устата й имаше пръстен от шоколад.

— Нямам намерение да навредя нито на вас, нито на дъщеря ви — заяви Майрън.

— Ако проведа сега разговор с вас — каза бавно Карл Сноу, — ще искам да ми обещаете, че няма повече да ви видя. Не желая медиите да се набъркат отново в живота ни.

— Обещавам ви.

Карл Сноу разтри лице с двете си ръце.

— Сузи искаше да научи как е загинала Алиста.

Майрън зачака да чуе още. Когато Карл замълча, попита:

— Какво по-точно я интересуваше?

— Дали Гейбриъл Уайър в действителност е убил дъщеря ми.

— И вие какво й отговорихте?

— Че след като се срещнах насаме с господин Уайър, се убедих, че той няма вина. И че в крайна сметка съм се примирил, че е било нещастен случай. И понеже споразумението ни е конфиденциално, повече нищо не мога да й кажа.