Харлан Коубън - Под напрежение

— Сузи се кълнеше, че било лъжа.

Мюс завъртя очи.

— Ама разбира се! Никога не е имало случай жена да лъже по отношение на бащинството! Помисли си хубаво: представи си, че бебето не е от Лекс Райдър. Което е пробудило у нея чувството за вина. И се е уплашила да не я разкрият.

— Винаги може да се направи ДНК тест на бебето и да се установи кой е бащата. За да сме сигурни.

— И щях да го направя, ако разследвах убийство. Тогава щях да получа разрешение от съда. Но както вече споменах, такова нещо няма. Просто ти подсказвам по каква причина би могла една жена да поеме свръхдоза наркотик. И точка. Край.

— Току-виж Лекс се съгласил на ДНК теста и без разрешение от съда.

— Давай, давай, давай — рече Мюс, загледана в пристигащия асансьор.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш?

— Кое да знам?

— Бях останала с впечатлението, че си печеният адвокат на Лекс.

— В смисъл?

— В смисъл, че Лекс и бебето заминаха.

— Как така са заминали?

— Върви след мен. — И го поведе по спираловидната стълба към терасата на покрива.

— Мюс?

— Както вече ти е известно в качеството ти на виден адвокат, засега нямам причина да искам задържането на Лекс Райдър. Така че рано сутринта той отказа да се съобрази с препоръките на лекарите и се възползва от правото си да изпише своя син от болницата. Заряза и приятеля си Бъз и вместо него нае за придружител детска медицинска сестра.

— И къде са отишли?

— При липса дори на подозрение за убийство нямах причина да проследя активно крайната точка на пътуването му — каза Мюс, когато стигна до покрива.

Майрън я последва.

Тя се отправи към дивана „Клеопатра“ близо до свода. Спря се и го посочи. И със смъртно сериозен тон изрече:

— Тук.

Майрън огледа гладкия диван с цвят на слонова кост. Никаква кръв, никакви гънки, никакви признаци на смърт. Противно на всичките му очаквания, диванът не даваше никакви признаци за случилото се върху него.

— Тук ли са я намерили?

Мюс кимна.

— Спринцовката е била на пода. Тя била в безсъзнание, абсолютно на нищо не реагирала. Единствените отпечатъци по спринцовката са нейни.

Майрън погледна през свода към мамещия далечен силует на Манхатън. Водите бяха неподвижни. Небето — лилаво и сиво. Затвори очи и се върна две вечери назад. И докато вятърът вееше през балкона, му се стори, че почти чува думите на Сузи: „Понякога човек наистина се нуждае от помощ… Може и да не го съзнаваш, но поне сто пъти си ми спасил живота“.

Но не и този път. Нали беше послушал молбата на Лекс и се беше отдръпнал? Изпълнил беше молбата й — научиха кой е направил постинга „Не негово“, разбраха и къде е Лекс — след което той, Майрън, бе предпочел да не се бърка повече, да остави Сузи сам-самичка.

Без да отмества поглед от силуета на града, Майрън попита:

— Нали спомена, че „Бърза помощ“ била повикана от мъж с испански акцент?

— Да. Използвал е един от преносимите им телефони. Намерихме го долу, на пода. Вероятно го е пуснал, докато е бягал. Проверихме го за отпечатъци, но всичко е размазано. Ясно личат само отпечатъци от Лекс и Сузи. Когато медиците пристигнали, заварили вратата отворена. Качили се тук и я открили.

Майрън напъха ръце в джобовете си и остави бриза да гали лицето му.

— Даваш си сметка, надявам се, че теорията ти за нередовен имигрант или техник по поддръжката не струва.

— Защо?

— Ами помисли си: някакъв чистач и изобщо някой си минава и случайно вижда — какво? — че вратата е открехната, влиза в апартамента, а след това се покатерва и на покрива?

Мюс поразмисли.

— Може и да си прав.

— Много по-вероятно е обадилият се да е бил с нея тук, когато се е инжектирала.

— Е, и?

— Какво искаш да кажеш с това „Е, и“?

— Вече ти обясних, че съм тук заради престъплението, а не от любопитство. Ако се е инжектирала заедно с някой неин приятел или приятелка, който след това е побягнал, нямам никаква готовност да разследвам въпросното лице. Освен ако не е бил дилърът й, но само при условие, че установя кой е, намеря го и докажа, че той й е продал дрогата. Но в случая не точно това ме интересува.

— Но аз бях с нея предната вечер, Мюс.

— Знам.

— Бяхме точно тук, на този покрив. Притеснена беше, но в никакъв случай нямаше вид на човек, готов да се самоубие.

— И това вече ми го каза — отбеляза Мюс. — „Притеснена“, разправяш, но не готова да се самоубие. Доста фино разграничение. И държа да отбележа, че лично аз никога не съм казала, че е била склонна да се самоубива. Но е била притеснена, нали си съгласен? Точно това може да я е накарало да се закачи наново, и то — с фатални последици.