Харлан Коубън - Под напрежение

Вятърът отново се засили. А с него долетя и гласът на Сузи: „Всеки от нас си има своите тайни, Майрън“. Не бяха ли това последните й думи към него?

— И още нещо имай предвид — продължи Мюс. — Ако наистина имаме случай на убийство, то ще да е най-тъпото убийство, което съм срещала. Да предположим, че искаш да убиеш Сузи. И да си представим, че намираш начин да я накараш сама да поеме хероина, без да прилагаш физическа сила. Опрял си й пищов в слепоочието, да речем. Следиш ли мисълта ми?

— Карай.

— Добре де, щом си искал да я убиеш, защо не си я оставил да умре? За какво ти е да се обаждаш на „Бърза помощ“ при вероятността да я заварят жива? Пък и колко му е при това поето от нея количество хероин да я доведеш тук, под свода и да я оставиш да падне? Но в никакъв случай не би се обадил на „Бърза помощ“, нито би оставил вратата отворена за някой чистач или друг човек. Схващаш ли какво ти говоря?

— Да — потвърди Майрън.

— Усещаш ли логиката?

— Усещам я.

— Можеш ли да възразиш срещу нещо от казаното от мен дотук?

— Нищичко — рече Майрън, напъвайки се да избистри мисълта си. — Ако приемем, че си права, тя вероятно се е обадила вчера на дилъра си. Имаш ли поне малка представа кой може да е?

— Засега не. Знаем единствено, че вчера е излизала с колата. Електронната й винетка е била засечена на магистралата „Гардън Стейт“ близо до федерално шосе 28. Възможно е да е отивала в Нюарк.

Майрън се замисли.

— Направихте ли оглед на колата й?

— На нейната кола ли? Не. Защо?

— Ще имаш ли нещо против аз да я огледам?

— Ключовете у теб ли са?

— У мен са.

— Ох, тези агенти — завъртя глава тя. — Хайде, върви. Трябва да се връщам на работа.

— Само още един въпрос, Мюс.

Тя се спря.

— Защо ми показваш всичко това, след като снощи ти излязох с мръсния номер за адвоката и неговия клиент?

— Защото, поне засега, нямам изградена версия — призна тя. — И защото, ако съм пропуснала някак си нещо — ако наистина си имаме работа с убийство — няма значение кого се предполага да защищаваш. Ти обичаше Сузи. И в никакъв случай няма да оставиш убиеца й да се разхожда на свобода.

На слизане с асансьора мълчаха. Мюс слезе на партера. Майрън продължи надолу до гаража. Натисна дистанционното, чу писукането. Сузи караше мерцедес S63 AMG. Отключи го и седна на мястото на шофьора. Уханието на парфюм от диви цветя наново му напомни за Сузи. Отвори жабката и извади оттам книжката на колата, застраховката и наръчника на водача. Разтърси се под седалките — не че знаеше какво търси, но просто ей така, да не би да има някоя улика. Не намери нищо друго, освен изтървани монети и две химикалки. Шерлок Холмс сигурно щеше да изчисли по тях къде точно е ходила Сузи, но това не беше по силите на Майрън.

Запали двигателя и включи джипиеса на контролното табло. Натисна „последни крайни точки“ и му излезе списък на местата, където Сузи е търсила ориентири. Шерлок Холмс пасти да яде. Последната дестинация беше Касълтън в щата Ню Джърси. Хммм. И според засечката на винетката дотам се стига по магистралата „Гардън Стейт“ след изход 146.

Предпоследното искане за информация беше от една пресечка в Едисън, Ню Джърси. Майрън извади блекбърито и взе да набира адресите от екрана. Когато свърши, изпрати ги като имейл на Есперанца — да ги провери онлайн и да установи кои са от съществено значение. Но тъй като исканията бяха без дати, Майрън не беше сигурен дали Сузи не е посещавала въпросните места преди месеци, нито колко често е прибягвала до помощта на джипиес системата.

И все пак всички признаци сочеха, че Сузи е посетила съвсем наскоро Касълтън; не беше изключено да е било в деня на смъртта й. Заслужаваше си и той да се отбие дотам.

Адресът в Касълтън се оказа крайпътен мол с четири магазина, основен сред които бе супермаркетът от веригата „Кингс“. Другите три сгради се заемаха от пицария „Ренато“, сладкарница за сладолед „Сноукап“ и старовремска бръснарница „Сал и Шорти Джо“ с класически прът в бяло и червено пред вратата 9 9 През Средновековието бръснарите били и хирурзи и пред вратата на бръснарниците поставяли колове, боядисани в червено и бяло, символизиращи кръвта (хирургията) и белите превръзки. — Б.пр. .

За какво й е било на Сузи да идва чак дотук?

Нима нямаше супермаркети, сладоледаджийници и пицарии много по близо до дома й? А и силно се съмняваше, че е ползвала фризьорските услуги на Сал или на Шорти Джо. Какъв е бил смисълът на пътуването й? Майрън се спря и зачака да му се яви отговорът. Минаха две минути. И понеже отговорът така и не дойде, Майрън реши да му даде начален подтик.