Харлан Коубън - Под напрежение

В два и половина след полунощ Майрън се качи в бившата им детска стая с Брад — онази със стикера на „Дететърсачите“ на прозореца — и включи компютъра.

Влезе в „Скайп“. На екрана се появи лицето на Териса и той, както винаги, изпита прилив на вълнение и познатата му вече лекота в гръдния кош.

— Божичко, колко си красива.

— Мога ли да бъда откровена? — усмихна се Териса.

— Заповядай.

— Ти си най-сексапилният мъж, когото познавам, и сега само като те гледам, пощурявам.

Майрън се поизправи на стола. Надали имаше по-подходящ мехлем за душата му.

— Мъча се да не се надувам, макар да не съм съвсем сигурен как точно се надува човек.

— Мога ли да продължа в откровен тон? — попита тя.

— Ако обичаш.

— Готова съм да пробваме нещо… на видео… но не знам как точно. А ти?

— Признавам си, че и аз нямам представа.

— Значи ли това, че сме старомодни? Така и не разбирам какво е това компютърен секс или секс по телефона.

— Аз веднъж опитах секс по телефона — каза Майрън.

— И?

— През живота си не съм се чувствал толкова тъпо. И взех, че се разсмях в най-неподходящия момент.

— Единодушни сме значи.

— Да.

— Не само на думи, надявам се? Понеже съм далече и прочее…

— Не е само на думи.

— Добре. И какво ново там при теб?

— С колко време разполагаш?

— Към двайсетина минути.

— Дай тогава да си поприказваме още десет минути на досегашната тема, пък после ще ти кажа.

Дори и през компютърния монитор Териса го гледаше така, сякаш е единственият мъж на света. Всичко друго изчезна. Останаха само те двамата.

— Толкова ли е зле? — попита го тя.

— Да.

— Добре, красавецо. Ти започни, аз ще те следвам.

Но и това не помогна. Веднага й разказа за Сузи. След като свърши, Териса попита:

— И какво ще правиш сега?

— Иде ми всичко да зарежа. Адски съм скапан.

Тя кимна.

— Ще ми се да се върна в Ангола. Да се оженим и просто да останем там.

— И аз го искам.

— Сега обаче ще кажеш „но“…

— Няма да кажа нищо — рече Териса. — Само така бих могла да съм щастлива. Нямаш представа колко ми се иска да съм с теб.

— Но?

— Но няма как да се махнеш оттам. Не ти е в характера. Като начало, не можеш просто да зарежеш Есперанца и бизнеса ви.

— Мога да й продам своя дял.

— И това няма да можеш. Да не говорим, че искаш първо да откриеш истината за Сузи. И да разбереш какво става с брат ти. Плюс което трябва да се грижиш за родителите си. Не виждам как ще оставиш всичко това и ще се втурнеш насам.

— А и ти няма начин да се прибереш.

— Не. Поне засега.

— А това ще рече?

— Че сме прецакани — сви рамене Териса. — Но само за известно време. Докато разбереш какво се е случило със Сузи и си подредиш останалите неща.

— Звучиш сигурна в думите си.

— Понеже те познавам. И знам, че ще свършиш всичко това. А след като нещата се подредят, ще ми дойдеш на едно дълго гости, нали така?

Изви нагоре едната си вежда и му се усмихна. Той й върна усмивката. И усети как мускулите на раменния му пояс наистина се отпуснаха.

— Абсолютно си права.

— Майрън?

— Да.

— Действай бързо.

Сутринта Майрън позвъни на Лекс. Никакъв отговор. Звънна на Бъз. Същото. Главната окръжна следователка Лорън Мюс обаче включи мобифона си. Майрън пазеше номера от предишния случай, който ги беше събрал, и успя да убеди Мюс да се срещнат в многоетажния блок на Сузи и Лекс, където Сузи бе получила своята свръхдоза.

— Съгласна съм, стига с това да приключим разследването — съгласи се Мюс.

— Много ти благодаря.

Час по-късно се събраха в предното фоайе и взеха асансьора до най-горния етаж.

— Според предварителната аутопсия — каза Мюс — Сузи Т. се е задушила вследствие поетата свръхдоза наркотик. Не знам доколко си наясно със свръхдозите при опиатите, но класическият резултат е, че дрогата потиска дихателната дейност на жертвата до пълното й спиране. Често пулсът остава налице и жертвата е жива още няколко минути, без да диша. Изглежда, тъкмо това е спасило бебето, макар да не мога да го твърдя със сигурност, тъй като не съм лекар. Други лекарствени съединения в кръвта й не е имало. И никой не я е удрял по главата или нещо от този род. Липсват всякакви белези на физическо насилие.

— Тоест нищо ново — заключи Майрън.

— Има всъщност. Намерих онзи постинг на „Фейсбук“ страницата й, за който спомена снощи. Където пише „Не негово“.

— И какво ти е мнението?

— Мнението ми е, че вероятно е истина.