Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън пак погледна за кратко Сузи. Мъртва. Усещаше се целият изтръпнал, сякаш кръвта бе престанала да тече по жилите му. Сузи мъртва. Просто умът му не можеше да го побере. Идеше му да рухне на пода, да забие с юмруци по него и да ревне. Излезе от стаята и тръгна по указаната от табелите посока към родилното. Мюс вървеше подире му.

— Та какво беше онова за постинга във „Фейсбук“ дето ми разправяше?

— Не сега, Мюс.

Сви наляво според стрелката. Там беше залата за новородени. Извърна се и погледна през прозореца. Шест бебчета бяха подредени в редичка в търкалящите се полиакрилни кошчета, всяко едно с шапчица и в бяло одеялце на розови или сини райета. Строили ги бяха като за преглед, записани незабавно по име и час на раждането на синьо или розово каталожно картонче.

Отделено с още плексиглас от залата за новородени, беше интензивното отделение. Където в момента се намираше един-единствен родител и едно-единствено дете. Лекс седеше на люлеещ се стол, но столът изобщо не помръдваше. Облекли го бяха в жълта престилка. Гушнал бе бебето си с дясната ръка, а с лявата длан подкрепяше главичката му. По бузите му се стичаха сълзи. Майрън се застоя за известно време да ги погледа. До него се спря и Мюс.

— Какво, по дяволите, става тук, Майрън?

— Още нямам представа.

— Дай си само сметка как ще пощуреят медиите.

На него обаче му беше все едно. Запъти се към вратата. Някаква медицинска сестра го спря и го накара да си измие ръцете. Нахлузи му жълта хирургическа престилка и маска в същия цвят. Майрън отвори вратата с гръб. Лекс изобщо не вдигна глава.

— Лекс?

— Не сега.

— Мисля, че се налага да поговорим.

Лекс най-сетне го погледна. Очите му бяха кървясали. Но когато проговори, гласът му беше тих.

— Нали те помолих да не се бъркаш повече?

Мълчание. Майрън бе сигурен, че по-късно ще усети жилото на думите му — щом си легне и се опита да заспи, чувството за вина ще обхване гръдния му кош и ще смачка сърцето му като чашка от стиропор.

— Видях татуса й — рече Майрън. — Имаше го и на оня постинг.

Лекс затвори очи.

— Не съм обичал друга жена, освен Сузи. А тя си отиде. Завинаги. Няма повече да я видя. Никога вече няма да я прегърна. А това момченце — твоят кръщелник — никога няма да види майка си.

Майрън нищо не каза. Усети мощна тръпка да разтърсва гърдите му.

— Трябва да поговорим, Лекс.

— Не тази вечер. — Гласът му бе станал изненадващо нежен. — Тази вечер само ще седя тук и ще пазя сина си.

— От какво ще го пазиш?

Онзи не му отвърна. Майрън усети как телефонът му избръмча. Погледна го крадешком и установи, че го търси баща му. Излезе от стаята и опря апарата в ухото си.

— Татко?

— Чух по радиото за Сузи. Вярно ли е?

— Да. В момента съм в болницата.

— Страшно съжалявам.

— Благодаря. Но в момента съм доста зает…

— Като свършиш, ще можеш ли да се отбиеш при нас?

— Тази вечер ли?

— Стига да ти е възможно.

— Някакви неприятности ли имаш?

— Не. Просто искам да си поговорим по един въпрос. Няма значение в колко часа ще дойдеш. Ще те чакам.

Преди да си тръгне от болницата, Майрън се направи на адвокат и предупреди Лорън Мюс да не разговаря с клиента му Лекс Райдър в отсъствието на неговия юридически представител. В отговор тя му пожела да се плоди и да се множи, но не точно с тези думи. Пристигнаха Уин и Есперанца. Уин го осведоми за срещата си с Франк Ейк в затвора. На Майрън не му стана съвсем ясно какъв е бил замисълът.

— Може би — подсказа Уин — се налага да се срещнем с Хърман Ейк.

— Може би — контрира Майрън — се налага да се срещнем с Гейбриъл Уайър. — И се извърна към Есперанца. — Я да проверим къде се е намирал по време на смъртта на Сузи и любимият ни учител по френски Кръш.

— Окей — рече Есперанца.

— Да те закарам до нас — предложи му Уин.

Майрън обаче му отказа. Имаше нужда да се усамоти. Да отстъпи крачка назад. Може пък Мюс да беше права — да е било просто свръхдоза. И такова елементарно обяснение беше съвсем допустимо. Кой знае какви стари демони е пробудил снощният разговор на балкона с изглед към Манхатън, с всичките споделени тайни, чувството на вина към Кити и спомените от миналото.

Качи се в колата си и подкара към дома си в Ливингстън. Обади се пътьом на баща си да му каже, че пътува към него.

— Карай внимателно — заръча бащата.

Майрън щеше да се зарадва повече, ако старият му беше подсказал поне малко за какво ще разговарят. По радиото вече съобщаваха за смъртта на „някогашната измъчвана от лични проблеми сензация в тениса Сузи Х“, което накара Майрън да се замисли за пореден път върху сбития изказ на медиите.