Харлан Коубън - Под напрежение

— Мога ли да погледна ръцете й? — обърна се Майрън към патолога.

Докторът погледна Мюс, която му кимна. И той чак тогава отметна чаршафа. Майрън разгледа вените й.

— Къде е убождането? — попита.

Патологът посочи синината в сгъвката на лакътя й.

— Стари белези от боцкане виждате ли? — попита Майрън.

— Да — отвърна онзи. — Много стари.

— Нищо по-ново?

— По ръцете поне — не.

Майрън изгледа Мюс.

— Това се дължи на факта, че от години не ползваше дрога.

— Хората се инжектират къде ли не — каза Мюс. — Още докато беше на върха и се явяваше пред хората по тенис екип, разправяха, че се бодяла на… доста по-скришни места.

— Ами да проверим и там тогава.

— Няма смисъл — завъртя глава Мюс.

— Държа да се убедиш, че не е ползвала.

— Не е нужно — прокашля се патоанатомът. — Вече извърших предварителен оглед на тялото. И наистина намерих стари белези близо до татуса на бедрото й, но и там няма никакви нови.

— Никакви нови — повтори Майрън.

— Което все пак не доказва, че не се е инжектирала сама — упорстваше Мюс. — Току-виж, решила да си вкара еднократно една мощна доза, Майрън. Или е била наистина чиста и е прекалила, или дозата умишлено е била свръхголяма.

Майрън разпери ръце и я дари с невярващия си поглед.

— В осмия месец на бременността си?

— Окей. Да приемем, че си прав. Кажи ми тогава: кому е било нужно да я убива? А освен това, което е още по-трудно — как го е извършил? Вече ти казах, че няма признаци на борба. Нито на влизане с взлом. Едно нещо поне ми посочи, което да не сочи към самоубийство или случайна свръхдоза.

Майрън не беше съвсем сигурен до каква степен следва да говори тук.

— Има един постинг във „Фейсбук“ — рече, но изведнъж млъкна. По гръбнака му сякаш полази леден пръст. И Мюс го забеляза.

— Говори — настоя тя.

Майрън се обърна към патолога.

— Казахте, че се е инжектирала в близост до татуса си.

Патологът отново погледна Мюс.

— Чакай за секунда — каза Лорън Мюс. — Какво беше това за постинг във „Фейсбук“?

Майрън отказа да чака. Пак си повтори, че това пред него не е Сузи, макар да усети как този път сълзите напират в очите му. Сузи толкова много неща бе преживяла, успяла бе да доведе всичко до щастлив край и тъкмо когато се беше сякаш добрала до заветната цел… ами време беше Майрън да се задейства. Майната им на извиненията. Сузи беше негова приятелка. И бе потърсила помощта му. Което го правеше неин длъжник.

Дръпна чаршафа, преди Мюс да успее да отвори уста. И погледът му се закова върху горната част на бедрото й. Ето го татуса. Същият като в постинга „Не негово“. И същият, който Майрън бе видял съвсем наскоро на снимката на Гейбриъл Уайър.

— Какъв е проблемът? — попита Мюс.

Майрън не откъсваше поглед от бедрото. Гейбриъл Уайър и Сузи имаха една и съща татуировка. Изводите се налагаха от само себе си.

— Какво има на тоя татус? — попита Мюс.

Майрън се напъна да спре водовъртежа на мислите си. Татусът фигурираше в постинга онлайн. Тоест бил е известен на Кити. Как така? И защо го е включила в постинга си? От друга страна, възможно ли е Лекс да не е знаел, че жена му и партньорът му в музиката имат еднакви татуси?

Разкритията ескалираха: първо, думите „Не негово“. Второ, символът в горната част на бедрото — и на Сузи, и на Гейбриъл Уайър. Нищо чудно, че постингът бе разтърсил Лекс.

— Къде е Лекс сега? — попита Майрън.

— Ти какво? Няма ли да ми кажеш?

— Сигурно е маловажно. Той при бебето ли е?

Тя се смръщи и зачака.

— Плюс това нямам право да говоря — добави Майрън. — Поне за момента.

— Какво имаш предвид?

— Аз съм юрист, Мюс. И работя както за Лекс, така и за Сузи.

— Ти си техен представител.

— Но освен това съм и юрист.

— Ооо! Само не ми пробутвай дипломата си на доктор по право от Харвард. Не точно сега. Не и след като те пуснах тук да огледаш трупа.

— Ръцете ми са вързани, Мюс. Трябва първо да говоря с клиента си.

— С клиента си? — Мюс се навря в лицето му, а след това му посочи трупа на Сузи. — Ами хайде, разговаряй. Макар да не съм убедена, че тя ще те чуе.

— Престани да оригиналничиш. Питах те къде е Лекс.

— Ама ти сериозно ли?

— Най-сериозно.

— Ти беше този, който предположи, че в случая може да става дума за убийство — рече Мюс. — Така че ми отговори на следния въпрос: ако Сузи наистина е била убита, кой е главният ми заподозрян?

Майрън мълчеше. Мюс сви длан около ухото си.

— Не те чувам, голямо мое момче. Хайде, отговори ми. Много добре знаеш, че във всички подобни случаи главният заподозрян винаги е съпругът. И какво излиза сега, Майрън? Че единият ти клиент е убил другия.