Харлан Коубън - Под напрежение

Причината била свръхдоза хероин.

Мюс обясняваше, а Майрън стоеше до нея с размазано зрение и въртеше глава „не, не, не“. Когато по някое време си възвърна способността да говори, попита:

— А бебето?

— Живо е — отвърна Мюс. — С цезарово сечение. Момче. Засега е добре, но е в кувьоз.

Майрън направи опит да усети нещо като облекчение при тази вест, но не успя да надвие зашеметяването и изтръпването.

— Сузи не би посегнала на себе си, Мюс.

— Може да е нещастен случай.

— Но тя не беше закачена.

Мюс кимна по онзи начин, по който кимат полицаите, когато не желаят да спорят.

— Ще разследваме.

— Чиста беше.

Ново покровителствено кимване.

— Кълна ти се, Мюс.

— И какво очакваш да кажа, Майрън? Ще разследваме случая, но засега всички признаци сочат свръхдоза наркотик. Няма признаци на насилствено нахлуване. Нито на схватка. А в миналото доста дрога е вземала.

— В миналото, да. Та тя чакаше бебе.

— Хормоните понякога ни подтикват да вършим глупости — рече Мюс.

— Стига бе. Колко бременни в осмия месец са се самоубили?

— А колко наркомани наистина са останали завинаги чисти?

Което го подсети за скъпата му снаха Кити — и тя наркоманка, която не можеше да се откачи. Умората започна да му тежи. И колкото и да е странно — а може и да не беше — взе да си мисли за годеницата си. Красивата Териса. И внезапно му се дощя да се махне веднага оттук, да се откаже от всичко. Да го захвърли далеч от себе си. По дяволите истината. Майната му на правосъдието. Майната им и на Кити, и на Брад, и на Лекс, и на всички останали. Ще хване първия самолет за Ангола и ще отиде при единствения човек, който можеше да накара цялата тази лудница да изчезне.

— Майрън?

Фокусира погледа си отново върху Мюс.

— Ще ме пуснат ли да я видя? — попита.

— Кой, Сузи ли?

— Да.

— Защо ти е?

И той сам не знаеше защо. Може би беше класическият случай на необходимост да се изправи пред реалността, да затвори страницата — о, божичко, как ненавиждаше този израз. Спомни си как конската опашка на Сузи подскачаше по тенис корта. И позите й на ония шантави реклами за „Ла-Ла-Лат“, и звънкия й смях, и как дъвчеше дъвка на корта, и израза на лицето й, когато го покани да стане кръстник на бебето.

— Длъжник съм й.

— И възнамеряваш да проведеш собствено разследване?

— Оставям разследването във ваши ръце — завъртя глава той.

— Разследване засега няма. Води се свръхдоза от наркотик.

Тръгнаха по коридора и спряха пред врата в родилното.

— Изчакай тук — нареди му Мюс.

Влезе, след малко се върна.

— Патоанатомът е вътре. Трябвало е да я… поочисти след цезаровото сечение, нали разбираш?

— Окей.

— Допускам това единствено защото все още съм ти задължена — подчерта Мюс.

— Смятай, че си изплатила дълга си — кимна той.

— Не държа на това, но искам да си откровен с мен.

— Окей.

Тя отвори вратата и го въведе в стаята. Човекът до носилката на колела — Майрън предположи, че именно той е патоанатомът — беше в хирургически екип и стоеше абсолютно неподвижно. Сузи беше положена по гръб. В смъртта човек не изглежда нито по-млад, нито по-стар, нито спокоен или пък развълнуван. Смъртта ти придава празен, кух вид, като на зарязана къща, от която всичко е избягало. Смъртта превръща тялото във вещ — стол, кантонерка, скала. Пръст си и в пръст ще се превърнеш, нали така пише? Майрън бе готов да възприеме всичките там логични обяснения как животът продължавал, как ехото от Сузи ще пребъде в детето й, което в момента бе в интензивното, но засега никак не бе убеден.

— Подозираш ли някой, който би желал смъртта й? — попита го Мюс.

— Не — прибягна той до най-лесния отговор.

— Съпругът й ми се вижда крайно разстроен, но познавам съпрузи, които и на Лорънс Оливие могат да дават частни уроци, след като са убили съпругите си. Така или иначе, Лекс твърди, че е пристигнал с частен самолет от остров Адиона. Когато стигнал до тях, вече я изнасяли. Естествено, ние ще проверим съответните часове.

Майрън нищо не каза.

— Лекс и Сузи са собственици на сградата — продължи Мюс. — Засега няма сведения някой да е влизал или излизал, но пък и охраната им не е кой знае каква. Ако намерим за необходимо, ще проучим въпроса по-подробно.

Майрън се приближи към трупа. Положи длан върху бузата на Сузи. Нищо. Все едно пипаше стол или кантонерка.

— Кой е съобщил за случая?

— Точно тук има нещо необичайно — рече Мюс.

— В смисъл?

— От телефона в мансардния й апартамент се е обадил мъж с испански акцент. Но лекарите от „Бърза помощ“ не са го заварили. Предполагаме, че е нередовен имигрант, който работи в сградата и не желае да привлича внимание върху себе си. — На Майрън думите й се сториха лишени от логика, но реши да не задълбава. А Мюс добави: — Може да е бил и друг наркоман, който се е бол заедно с нея, но също не е искал да си има неприятности. Не е изключено да е бил самият й дилър. И това подлежи на разследване.