Харлан Коубън - Под напрежение

Извърна се да влезе пак в мола, но Майрън положи длан върху рамото й.

— Какво криеш от мен, Кити?

— Веднага ме пусни!

Не я пусна. Погледна я и усети, че каквато и връзка да беше успял да осъществи, и нея вече я нямаше. В момента видът й бе като на притиснато в ъгъла животинче. Притиснато, но отмъстително.

— Веднага. Ме. Пусни.

— Брад сто на сто не би допуснал подобно нещо.

— Какво не би допуснал? Не желаем ни най-малко да се намесваш в живота ни. Дори да изгаряш от желание да забравиш онова, което ни стори…

— Изслушай ме само, окей?

— Махни си ръцете от мен! Веднага!

Изключено бе да разговаря повече с нея. Ирационалността й го вбесяваше. Усети как кръвта му кипна. И се сети за всички отвратителни неща, които бе натворила — как лъжеше, как накара брат му да избяга от дома. Спомни си и как я инжектираше онзи Джоуел Фишман в клуба.

И гласът му загрубя.

— Наистина ли си унищожила толкова много от мозъчните си клетки, Кити?

— Какво искаш да кажеш пък с това?

Той се приведе, та лицето му се озова само на сантиметри от нейното. И процеди през зъби:

— Открих те чрез дилъра ти. Набутала се беше при Лекс с надеждата той да те снабди с дрога.

— Това Лекс ли ти го каза?

— Погледни се на какво си заприличала, за бога! — възкликна Майрън, без изобщо да се старае да прикрие отвращението си. — Сериозно ли очакваш да ти повярвам, че не си закачена?

Очите й се насълзиха.

— А ти за кого се мислиш? За моя рехабилитатор ли?

— Не забравяй за начина, по който те открих.

Очите й се присвиха от объркване. Майрън чакаше. А тя изведнъж схвана. Той кимна.

— Знам какво си направила в клуба — продължи Майрън с надеждата да не прекъсне контакта. — Имам го дори на видеозапис.

— Нищо не знаеш — завъртя глава тя.

— Знам онова, което съм видял с очите си.

— Ти си едно гадно копеле. Сега вече ми е ясно. — И обърса сълзите си. — Искаш да го покажеш и на Брад?

— Какво? Не.

— Направо не е за вярване. Записал си ме със скрита камера, така ли?

— Не аз, а от клуба. Една от охранителните им камери.

— И ти си се добрал до записа? Проклето копеле!

— Ей — не се сдържа Майрън. — Да не съм аз този, дето сваля някой си в нощен клуб срещу доза?

Тя отстъпи назад, все едно й беше зашлевил плесница. Глупаво. Сам беше пренебрегнал заповедта си да внимава. Знаеше как да разговаря с непознати, как да ги разпитва. Но в семейна среда май винаги поемаше някой грешен курс.

— Не исках… Виж какво, Кити. Наистина желая да ти помогна.

— Лъжец. Не можеш ли веднъж поне да кажеш истината?

— Истината ти казвам. Най-сериозно желая да ти помогна.

— Не и в това отношение.

— Какво искаш да кажеш пък сега?

На лицето на Кити се бе появила онази особена хитровата усмивка на наркомана, търсещ поредната си доза.

— Какво ще наговориш на Брад, ако пак го видиш? Кажи истината обаче.

Това вече съвсем го възпря. Какво в крайна сметка целеше всъщност? Уин непрестанно го съветваше да не изпуска целта от очи. И да се стреми към нея. Първо: Сузи го бе помолила да намери Лекс. Свършено. Второ: Сузи искаше да разбере чий е постингът „Не негово“ в профила й. Свършено.

От което май следваше, че Кити, колкото и да беше побъркана от дрогата, май имаше известно право. Какво щеше да каже на Брад, като го види? Хубаво, ще му се извини и ще се помъчи да се сдобрят. А по-нататък?

Просто ще запази в тайна видяното на видеозаписа ли?

— Знаех си. — Изражението на Кити бе толкова самодоволно и победоносно, че най-много от всичко на света му се прищя да й тресне един по физиономията. — Ще му кажеш, че съм се държала като долна мръсница.

— Според мен не е нужно нищо да му казвам, Кити. Записът сам казва всичко, не смяташ ли?

Тя му зашлеви шамар. Дрогата не беше поразила рефлексите на бившата голяма спортистка. От удара го заболя, а звукът дълго отекваше. Кити пак понечи да мине покрай него. С пламнала буза Майрън се пресегна и я сграбчи за лакътя, може би прекалено грубо. Тя се дръпна да се отскубне. Той я стисна още по-силно, улучил точката на натиска. Тя направи гримаса от болка и нададе вик.

— Добре ли сте, госпожо?

Майрън се извърна. Бяха двама от охраната на комплекса. Майрън пусна лакътя на Кити и тя се втурна обратно към мола. Майрън направи опит да я последва, но онези двамата му препречиха пътя.

— Не е това, което си мислите — каза Майрън.

Прекалено млади бяха, за да завъртят с досада очи, както се полага на подобна изтъркана реплика, но поне направиха опит.