Харлан Коубън - Под напрежение

Млъкна и се извърна настрани.

— Джоуел?

— Обещай ми — приплака Джоуел. — Обещай ми, че ако ти помогна, няма да ме изпортиш. — „Да ме изпортиш“. Като учениче, хванато да преписва на контролното. — Дай ми шанс, умолявам те. Заради децата ми.

— Ако ми кажеш всичко, което знаеш за тази жена, няма да те изпортя — рече Майрън.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се.

— Запознахме се преди три вечери в клуба. Тя търсеше доза. Аз й я уредих.

— Под „уредих“ имаш предвид, че ти лично я снабди с дрогата.

— Да.

— Друго?

— Друго нищо.

— Каза ли ти името си?

— Не.

— Телефонен номер да ти е дала? В случай, че пак й потрябваш?

— Не. Не ми даде. Това е всичко. Съжалявам.

Майрън обаче отказваше да му повярва.

— Колко ти плати?

— Моля?

— За дрогата, Джоуел. Колко пари ти даде?

Някаква сянка прекоси лицето му. Майрън я долови. Сега ще го излъже.

— Осемстотин долара — рече Фишман.

— Кеш?

— Да.

— Искаш да кажеш, че тя носеше осемстотин долара у себе си?

— С „Виза“ и „Мастеркард“ не работим — изсмя се фалшиво Джоуел. — Носеше ги, естествено.

— И къде ти предаде парите?

— Още в клуба.

— Когато й връчи дрогата ли?

Онзи присви леко очи.

— Разбира се.

— Джоуел?

— Какво?

— Нали помниш снимките, които ти показах?

— Е, и?

— Снети са от видеозапис, направен с охранителна камера — обясни Майрън. — Усещаш ли накъде бия?

Фишман пребледня.

— Най-грубо казано — добави Майрън, — на него се вижда размяна на флуиди, а не кеш.

И Джоуел Фишман пак ревна. Допря длани като за молитва, стиснал ключодържателя, все едно е молитвена броеница.

— Ако ще ме лъжеш, не виждам защо аз трябва да се придържам към обещанието си.

— Ти не ме разбираш.

Пак до „разбирането“ опряха.

— Срам ме е от онова, което направих. Отвратително е. Затова исках да ти го спестя. Понеже то нищо не променя. Не я познавам. И не знам как можеш да се свържеш с нея.

И пак взе да вие, само че вече стиснал ключодържателя като самакитка, против вампири. Майрън зачака и прецени какви варианти му остават. Изправи се, прекоси стаята и сложи пистолета в джоба си.

— Мисля да те предам на полицията, Джоуел.

— Какво? — моментално престана да реве онзи.

— Не ти вярвам.

— Самата истина ти казвам.

Майрън сви рамене и посегна към топката на бравата.

— Но не ми помагаш. Както се бяхме договорили.

— Какво мога да направя? Нищо не знам, казвам ти. За това ли искаш да ме накажеш?

— Огорчен съм — сви отново рамене Майрън. И завъртя топката.

— Чакай.

Майрън не го изчака.

— Изслушай ме, моля ти се. Само за секунда.

— Нямам време.

— Обещаваш ли нищо да не кажеш?

— Какво имаш да ми съобщиш, Джоуел?

— Номерът на мобифона й. Ти само си спази обещанието, окей?

— Мобифонът е с предплатена карта — каза Есперанца. — Изключено е да разберем на какъв адрес се води.

По дяволите. Майрън изкара форд тауруса от гробището. Голямата Синди едва се беше натикала на седалката и човек можеше да си помисли, че въздушната възглавница се е надула. Мдааа: форд таурус. Цвят зелен металик на име „Атлантис“. Когато Майрън минава, супермоделите припадат от възторг.

— Закупен е от магазин на „Т-Мобайл“ в Едисън, Ню Джърси — добави Есперанца. — Платен в брой.

Майрън тръгна да прави обратен завой. Време беше да поиска още една услуга от Джоуел Фишман. Старият Кръш щеше да умре от радост, като го види.

— И още нещо — рече Есперанца.

— Слушам те.

— Помниш ли оня странен символ до постинга „Не негово“?

— Да?

— Нали ти ми даде идеята да го пусна на фен страницата на „Хорс Пауър“ да видя дали някой няма да го познае. Обади ми се някоя си Ивлин Стакман, но не желае да го обсъжда по телефона.

— Защо?

— Не ми каза. Но тя държи да се срещнем лично.

— Само заради някакъв си символ ли? — направи кисела физиономия Майрън.

— Точно така.

— Защо не се заемеш ти? — попита Майрън.

— Ти не слушаш какво ти говоря — каза Есперанца. — Казах „тя“ — в смисъл „нежелаеща да приказва жена“.

— Аха! — досети се Майрън. — И ти смяташ, че с лукавство и мъжки чар ще успея да я накарам да проговори?

— Да — рече Есперанца. — Да пробваме този вариант.

— Ами ако е гей?

— Бях останала с впечатлението, че твоето лукавство и мъжки чар действат на всякакви предпочитания.

— Ама да, разбира се. Виноват.

— Ивлин Стакман живее във Форт Лий. Ще ти уредя среща за днес следобед.