Харлан Коубън - Под напрежение

Онова, което последва, му отне по-малко от секунда.

Първо: изчисли наум „тоя ще дръпне ли спусъка?“. Погледна покрай дулото очите на Фишман — широки и влажни, лицето му лъснало. На всичко отгоре беше извадил пищова в класна стая, докато в училището все още се намираха хора. Ръката му трепереше. Пръстът му опираше върху спусъка. Като сборуваш всичко това, стигаш до простата истина: тоя е луд и като нищо може да те гръмне.

Второ: прецени противника. Фишман е женен учител с две деца. Факт, който не се променя от това, че нощем ходи в някакъв модерен клуб и се прави на дилър. Вероятността да е минал през някаква форма на военно обучение е крайно минимална. Да не говорим за съвсем аматьорското му поведение: надвесил се над катедрата, с нарушено равновесие, та да навре пистолета във физиономията на Майрън.

Трето: реши какво ще предприемеш. Представи си го наум. Ако нападателят не е наблизо, ако е на някой и друг метър от теб или чак в далечния край на помещението, на практика нямаш никакъв избор. Нямаш шанс да го обезоръжиш, независимо какви бойни изкуства си гледал на кино. Налага се да го изчакаш. Това все още си оставаше вариант „А“ — Майрън да застине неподвижен. Което и се очакваше да направи. Да се опита да го забаламоса с приказки. Все пак намираха се в училище, а да гръмнеш с пистолет на такова място трябва да си не само луд, ами напълно превъртял.

Но ако си човек като Майрън, ако притежаваш рефлексите на професионален спортист, плод на дългогодишни тренировки, можеш да разгледаш реално и вариант „Б“ — да обезоръжиш противника. Но избереш ли „Б“, място за колебания няма. Трябва да го изпълниш мигновено, преди другият да е осъзнал осъществимостта му и да се е отдръпнал или да е заострил вниманието си. За момента, през частицата от секундата, в която бе извадил пистолета и бе креснал на Майрън да не мърда, Джоуел Фишман все още бе под влиянието на притока от адреналин, а той води до…

Четвърто: действай!

Колкото и нелогично да звучи — но ако се замислиш, съвсем не липсва логика — да обезоръжиш човек с пистолет е много по-лесно, отколкото ако държи в ръката си нож. При посягането към ножа можеш да си срежеш ръката. Много е трудно да хванеш нож. Понеже трябва да се прицелиш в китката или лакътя, а не в самото оръжие. И толерансът за грешка е минимален.

Според Майрън отнемането на огнестрелно оръжие от противник се състоеше от две фази. Първо, докато Фишман не бе успял изобщо да реагира, Майрън рязко премести тялото си извън предполагаемата траектория на куршума. Разстоянието всъщност е много малко и не изисква кой знае колко усилия. Достатъчно му бе светкавично да полегне надясно — към по-силната си ръка. Сега вече, в зависимост от вида на оръжието, може да се прибегне към ред сложни изпълнения. Според едни най-добре е да затиснеш с палец ударника, та оръжието да не може да гръмне. Майрън обаче по принцип отхвърляше подобна възможност. Времето е прекалено малко и се изисква изключителна точност, да не говорим, че докато преценяваш реакцията си, трябва да вземеш предвид и това дали насреща си имаш полуавтоматичен пистолет или револвер и така нататък.

По тази причина Майрън реши да предприеме нещо по-просто. И пак ви умолявам, деца — ако нямате необходимата професионална подготовка и физически данни, недейте опитва това у дома си. Майрън сграбчи пистолета с по-силната си ръка. Ей така, все едно отнема играчка от непослушно дете. Благодарение на превъзхождащата си сила, атлетични заложби, знания по прилагането на вектори и елемента на изненадата, просто се пресегна и взе оръжието. Като в същото време вдигна лакът и тресна Фишман право в лицето, което го просна върху облегалката на стола му.

Майрън прескочи катедрата и блъсна стола. Фишман се изтърси на пода по гръб. Опита се да излази настрани. Но Майрън му скочи отгоре и седна върху гръдния му кош. Прикова с колене ръцете на Фишман към пода, както батковците обуздават по-малките си братчета. Навици от детинство.

— Ти да не си луд, бе? — озъби му се Майрън.

Никакъв отговор. Майрън му заши два яки шамара. Фишман изпищя от ужас и се сгърчи безпомощен. А Майрън се сети за видеото с Кити, за самодоволната му усмивка, та взе че му изтресе и един мощен юмрук по физиономията.

— Пистолетът не е зареден! — проплака Фишман. — Провери и ще видиш. Моля ти се!

Без да вдига колене от дърпащите се ръце на Фишман, Майрън провери и се убеди, че онзи не лъже. Нямаше нито един патрон. Запокити пистолета в ъгъла на стаята. Сви юмрук за нов удар. Но Фишман вече хлипаше. Не плачеше от страх, а по детски, с пълна сила. Майрън се изтърколи настрана, все така нащрек, в случай че онзи си наумеше да го изненада.