Харлан Коубън - Под напрежение

Най-после към обяд се получи пролука. Майрън стоеше пред вратата и се усмихна на излизащите родители. До този момент не беше успял да зърне Джоуел Фишман, който си седеше в стаята и изчакваше родителите да си тръгнат, а когато новодошлите почукваха, се провикваше отвътре: „Entrez“.

Така че Майрън почука, след като му дойде редът, но не получи отговор. Пак почука. Пак тишина. Завъртя топката на бравата и отвори. Фишман седеше зад катедрата, захапал сандвич. Пред него имаше и кен кока-кола, и плик чипс. Конската опашка изглеждаше съвсем различен без… ъъъ… конската си опашка. Избелялата му жълта риза с къси ръкави бе толкова тънка, че отдолу личеше потникът му. Върху ризата му имаше една от ония вратовръзки с дечица на УНИЦЕФ, които бяха върхът на модата през 1991 г. Косата му бе късо подстригана и сресана на път. Изобщо имаше типичния вид на прогимназиален учител по френски и нищо общо с дилъра на дрога от нощния клуб.

— С какво мога да съм ви полезен? — попита Фишман с видимо раздразнение. — Родителските срещи продължават след един часа.

Явно и тоя се беше подвел по хитрата му дегизировка.

— Глад за сол ли те мъчи? — посочи Майрън чипса.

— Моля?

— Като след друсане. Иде ти целия наведнъж да погълнеш, а?

— Моля?

— Остроумен намек за… няма значение. Казвам се Майрън Болитар. И искам да ти задам няколко въпроса.

— Кой?

— Майрън Болитар.

Мълчание. Майрън едва се удържа да не изтръби триумфално „Та-дааа“. Все пак ролята му бе на зрял човек.

— Познаваме ли се? — попита Фишман.

— Ти мен — не.

— Нямам дете с такава фамилия в нито един от класовете си. Да не би да търсите колежката ми по френски, госпожа Парсънс? Тя е в двеста и единайсета стая.

Майрън затвори вратата зад гърба си.

— Не ми трябва никаква госпожа Парсънс. Търся Кръш.

Фишман зяпна с пълна уста. Майрън прекоси стаята, грабна родителския стол, завъртя го и седна мачовски с облегалката пред себе си. Господин Заплаха.

— При повечето мъже конската опашка е признак на кризата на средната възраст. Но трябва да призная, че на теб, Джоуел, ти отива.

Фишман успя да преглътне залъка си. Риба тон, ако се съдеше по миризмата. С пълнозърнест хляб, както забеляза Майрън. И маруля, и домат. И се запита дали някой му го е приготвил, или сам си го е сглобил, след това се запита защо ли вечно си задава подобни въпроси.

В желанието си да спечели време Фишман се пресегна към кена с колата и отпи.

— Не разбирам за какво говорите.

— Виж какво: искам една услуга от теб, и то — съвсем незначителна — рече Майрън. — Дай да си спестим дребните отрицания, а? Ще икономисаме сума ти време и няма да забавим родителите, които ще пристигнат в един.

И му подхвърли една от снимките от нощния клуб.

— Не съм аз — отрече Фишман, след като й хвърли бърз поглед.

— Ти си, Кръш.

— Тоя тук е с конска опашка.

— Току-що те помолих за съвсем дребна услуга — въздъхна Майрън.

— Полицай ли сте?

— Не съм.

— На такъв въпрос сте длъжен да отговорите истината — каза онзи. Което не беше съвсем така, но Майрън не си направи труда да го поправи. — И много съжалявам, но май ме бъркате с някой друг.

На Майрън му идеше да се пресегне през катедрата и да чукне оня по тиквата.

— Снощи в „Три Даунинг“ забеляза ли една едра жена с костюм на Батгърл?

Фишман нищо не каза, но си личеше, че от него нямаше да излезе добър покерджия.

— Тя те е проследила до вас. Така че знаем всичко за посещенията ти в клуба, за това, че си дилър на дрога, и за…

Точно в този момент Фишман извади револвера от чекмеджето.

Внезапното действие свари Майрън неподготвен. Едно, че не очакваше училището да е в съседство с гробище, но още по-малко пък очакваше и учител да му извади пищов насред класната стая. Грешка. Свалил беше гарда от прекалена самоувереност. Сериозна грешка.

Фишман се приведе рязко през катедрата и навря оръжието на сантиметри от лицето на Майрън.

— А си мръднал, а съм ти пръснал черепа.

Когато на човек му насочат пистолет, целият му свят е склонен да се свие горе-долу до размера на дулото на въпросния пистолет. И ако за пръв път му се случва пистолетът да е насочен в лицето му на нивото на очите, вижда единствено това дуло. Изведнъж то става целият му свят. И го парализира. Пространството, времето, измеренията, сетивата престават да са жизнени фактори. От значение остава само черният кръгъл отвор.

Стой мирен, заповяда си Майрън. Забави хода на времето.