Харлан Коубън - Под напрежение

— „Ю енд ми“ — „теб и мен“ — значи? — уточни Майрън.

— Страхотна комбинация, нали? — кимна Уин.

— Никак. Ти къде се губиш по нощите?

— Между Теб и Мен… — приведе се заговорнически Уин.

— Какво?

Уин отново се захили.

— А! Схванах! — изпъшка Майрън. — Голям майтап.

— Бъди щастлив. До скоро всичко се свеждаше до Ми. Но по някое време си дадох сметка, че се свежда и до Ю.

— И какво се получава? „Ю енд Ми тугедър“, а?

— Е, чатна най-после — зарадва се Уин. — Как мина пътуването ти до остров Адиона?

— Сега ли държиш да чуеш?

— Ю и Ми ще почакат.

— Имаш предвид момичетата, надявам се, а не нас двамата, нали?

— Да. Макар че доста объркано взе да става.

— Да не говорим, че и на перверзия избива.

— Не се притеснявай толкова. Докато съм зает, Ю ще забавлява Ми. — Уин седна и събра върховете на пръстите си. — Казвай какво си научил.

Когато Майрън приключи с разказа си, Уин отвърна с цитат от „Хамлет“:

— „Мисля, че дамата се зарича много.“

— И ти ли имаш същото усещане?

— Почне ли някой да философства, значи крие нещо.

— Плюс последното му подмятане — че сутринта щяла да заминава за Чили или Перу?

— Това е само за да те заблуди. Иска да стоиш далеч от Кити.

— Смяташ ли, че той знае къде е тя?

— Не бих се изненадал.

Майрън си спомни думите на Сузи по повод прозрачността и това, че всеки човек си има своите тайни.

— А, и още нещо — зачовърка Майрън блекбърито си. — Охранителят на бариерата на Гейбриъл Уайър. Виждал съм го някъде, но не мога да включа къде.

И подаде на Уин устройството със снимката върху екрана му. Уин я проучи за миг и изрече:

— И това не е на хубаво.

— Познат ли ти е?

— От години не бях чувал да го споменават — върна му Уин блекбърито. — Но според мен това е Еван Крисп. Голям професионалист. Сред най-добрите в занаята.

— За кого е работил?

— Винаги е бил самостоятелен наемник. Братята Ейк редовно прибягваха до него, ако работата станеше напечена.

Братята Ейк — Хърман и Франк — бяха видни мафиоти от Стария свят, осъдени най-сетне по РИКО — закона за борба с рекета и корупцията. Сега, като много от по-възрастните си събратя, Франк Ейк беше във федерален затвор с особено строг режим, почти забравен от обществото. А Хърман, който сигурно бе чукнал вече седемдесетака, бе успял да се измъкне от предявените му обвинения и бе изпрал престъпните си доходи, което му бе донесло легитимност.

— Наемен убиец, казваш.

— До определена степен — рече Уин. — До Крисп прибягваха, когато силата трябваше да се поразреди с определен финес. От Крисп не можеше да се очаква да вдигне голяма пукотевица за сплашване. Него го викаха само когато някой трябваше да умре или да изчезне, без да възбужда подозрения.

— И сега Крисп се е цанил за охранител на Гейбриъл Уайър?

— Силно се съмнявам — отвърна Уин. — Островът е съвсем малък. Още с пристигането ти Крисп е бил предупреден и се е приготвил за неминуемата ти поява. Според мен той е знаел, че ще го снимаш и че ще разгадаем самоличността му.

— И по този начин е смятал да ни подплаши — заключи Майрън.

— Да.

— Само че ние не се плашим лесно.

— Хич даже — леко завъртя очи Уин. — Ние с теб сме двама големи мачовци.

— И така. Първо: странният постинг на страницата на Сузи, направен най-вероятно от Кити. Второ: срещата на Лекс с Кити. Трето: при Уайър работи Крисп. Освен това Лекс се крие в дома на Гейбриъл Уайър и най-вероятно се мъчи да ни заблуди.

— И какво се получава като сбор на изброеното досега?

— Нищо на квадрат — обобщи Майрън.

— Достойни думи на достоен водач — стана Уин, наля си коняк и подхвърли на Майрън кен с „Юху“. Но Майрън дори не го разклати, камо ли да го отвори. Просто стискаше студения метал в ръката си. — Но дори и да приемем, че Лекс те заблуждава, това не прави по-малко валидно основното, което ти е казал.

— А то е?

— Че се месиш, воден от най-добри намерения. Което не го прави по-слаба намеса. Каквито и проблеми да има между брат ти и Кити, най-вероятно нямаш работа помежду им. Отдавна си се отдръпнал от живота им.

Майрън се замисли.

— Може би вината е у мен.

— О, само не започвай — примоли се Уин.

— Кое?

— Това, че вината била у теб. Да не би това да значи, че Кити е казала истината, когато е съобщила на Брад, че и ти си я свалял?

— Не значи.

— Тогава? — разпери ръце Уин.

— Може просто да е искала да си върне. Понеже бях наговорил куп гнусотии по неин адрес. Че вкарала Брад в капана си. Че го манипулирала. А и не вярвах бебето да е от него. Може просто да е излъгала като начин на самозащита.